Потребител беседа:Emil/Архив 2006

Здравей, много харесвам сайта и ще помагам за развитието му. За съжаление в БГ версията на сайта няма(или поне аз не намирам)страници за световната федерация по кеч - WWE. Надявам се да помогнеш за създаването на портал или нещо подобно за WWE

Сигурно няма. За съжаление, аз не се интересувам от кеч. Разбира се, винаги ще ти помогна по техническата част, ако решиш да се захванеш. --Емил Петков 22:25, 3 януари 2006 (UTC)[отговор]

Здрасти! Казвам се Васил Богданов. Ползвам от време на време Уикипедия и реших, че и аз трябва да помогна за нейното развитие. Снощи малко се замотах със снимката от село Борущица. Сложих я в Общомедия, но не се появи в статията. Качих я в българската "зона" и тогава стана. Не знам защо.

Аз ходя много по планините и мога да се включа в този раздел. Имам и снимки. Една от маниите ми е да снимам табелки с надморски височини :)) Така че ще коригирам инфото за надм. височина на Кръстец и Борущица. Поздрави на всички ренесансови хора! Васко Б. --Vaskob 22:46, 8 януари 2006 (UTC)[отговор]

Здравей, не разбирам защо махна портрета на страницата? Поздрави, --Ема 15:17, 12 януари 2006 (UTC)[отговор]

Съжалявам! Станало е кръстосване на редакциите. Пробвах един нов редактор и не те виждах, че редактираш, пък и ти не си беше сложила карето за редактиране. Сега ще го оправя. --Емил Петков 15:37, 12 януари 2006 (UTC)[отговор]

Случва се понякога. --Ема 15:43, 12 януари 2006 (UTC)[отговор]

Ти ли си главния в тази енциклопедия. Какви се тея глупости за авторското право. Какво авторско право може да има в изображение ня някого? До колкото разбирам това е свободна енциклопедия. Всеки може да пише и да чете в нея. Тя не е с комерсиална цел. Тогава за какво право ми говорят вече двама от по-старите потребители? Scroch 07:14, 16 януари 2006 (UTC)[отговор]

Тъй като имаше някакви съображения за наднационалния характер на Марсилезата, би ли могъл да добавиш нещо по въпроса в статията? В момента в съдържанието няма особени основания да се третира по особен начин (ако направя Химн на Франция, би било същото 1:1). Аз погледнах във фр:, но там се споменава само в две изречения за използването от болшевиките и на Тянанмън. --Спас Колев 09:16, 18 януари 2006 (UTC)[отговор]

Можеш ли да погледнеш в cs:Gregor Mendel изречението за етническия произход? Някой е добавил в Грегор Мендел, че е чех, но не съм сигурен, че там пише точно това. Благодаря. --Спас Колев 13:13, 21 януари 2006 (UTC)[отговор]

Йохан Мендел е роден в семейство на немски говорещи крепостни селяни в Хинчице (нем. Хайнцендорф, община Вражне) в близост до Нови Ичин в Моравия. Твърдението, че между предците му има и чехи не може да се докаже. Във всеки случай той се причислявал към немската народност, а родният му език бил немски. От време на време появяващите се твърдения за чешката му народност (или произход) нито могат да бъдат обосновани по някакъв начин, независимо от това, че е роден и живял в Моравия. (не съм сигурен за последните два израза съвсем, но изглежда това не е от особено значение). --Емил Петков 09:45, 22 януари 2006 (UTC)[отговор]

Мерси. И на мен така ми се видя. --Спас Колев 14:22, 22 януари 2006 (UTC)[отговор]

Mersi, i az se chudeh kak to4no da go napisha... sega se seshtam za skopje-skopie... Bqh zabravil za termina Posavina... Mnogo se bqh ulisal v oficialnata terminologiq

Здрасти! Когато искам да редактирам някоя страница излиза червеното съобщение "Молим ви да не поставяте тук текстове от други сайтове! Благодарим ви!"... Така, аз съм автора на страницата Предавател.com, която все още е единствената българска страница, посветена на радио- и телевизионни въпроси. А в уики няма нито ред текст за Българското Национално Радио. Би ли било коректно да взема историята на БНР, която по информация от различни източници дълго нареждам в моя сайт, да я сложа и тук, с единствената цел енциклопедията да е по-пълна? --Predavatel 23:30, 25 януари 2006 (UTC)[отговор]

Здравей, малко ми е трудно да осмисля името. Знам, че сред различните народи разбиранията за плодове и за зеленчуци са различни. Ще съм ти благодарен, ако ми помогнеш да разбера необходимостта от тази категория. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 16:35, 27 януари 2006 (UTC)[отговор]

Няма никаква връзка с различни народи или личности. Взел съм наименованието от Зеленчукови култури, защото имам доверие на ToKo по тези въпроси. А разликата между плод и зеленчук научно е ... виж Плод. Зеленчук е всяка друга част на растението -- стъбло, листа, корени и др. Та плодови зеленчуци са тези, на които се използват плодовете, но се смятат за зеленчуци. В последния случай влиза и нашият, български контекст. Другите народи какво си мислят, ще си напишат в техните Уикипедии. --Емил Петков 06:59, 28 януари 2006 (UTC)[отговор]

Благодаря, сега го разбрах - плодови в смисъл на плода на растението. Но тогава не трябва ли да е подкатегория само на зеленчуци и да не бъде в категорията плодове? Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 15:15, 29 януари 2006 (UTC)[отговор]

Зависи какъв е критерият. --Емил Петков 16:49, 29 януари 2006 (UTC)[отговор]

---

Пак по същата тема: преместих текст от статията „Плод“ в беседата. Прочетох по-горе че си защитавал точно него, но поради липса на доказващ източник е оригинално изследване. Моля те да добавиш източник. --Златко ± ^{(беседа)} 08:23, 9 септември 2006 (UTC)[отговор]

Привет! Имам нужда от време да направя справка за това растение. Направи ми впечатление, обаче, че използваш някакъв неясен за мен термин - средиземноморски шубраци, във връзка с климата. Ако статията е преводна, моля да потърсиш синонима, защото един господ знае какво искаш да кажеш. Етеричното масло шафран има ли го като статия? Ако да - линквай, плс. Ще пиша пак по темата когато набавя информация. ToKo 15:50, 7 февруари 2006 (UTC)[отговор]

ОК, става дума за канелени горски почви, поне у нас вирее само на такива - виждал съм го в полите на Родопите и никога на сивите горски почви в Предбалкана. Именно това са почвите, формирани върху храстовидна растителност. Ще погледна статията друг ден, извинявай че сега не мога. ToKo 16:43, 7 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Здравей, видях че си гласувал против варианта за Начална страница с довода, че правите ъгли и ярките цветове не са ти по вкуса. И аз се бях замислял над този въпрос и ми се струва, че имаш донякъде право. По този случай предлагам един малко по-опростен вариант, който бих искал да зная дали ти допада. Всякакви мнения и препоръки са добре дошли. Мерси --ikonact 09:40, 8 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Не можеш да угодиш на вкуса на всеки. --Емил Петков 09:53, 8 февруари 2006 (UTC)[отговор]

То това е ясно, но поне мога да опитам --ikonact 09:57, 8 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Наистина не знам какво е това "кучница" и сега от теб научавам че съществува. Защо не я спретнеш в общомиризливата статия. Последната май става потенциален обект на обща работа и видимо се подобрява. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 23:56, 9 февруари 2006 (UTC)[отговор]

А тук наистина не знам и не ми се гадае. Човешки те питам, сподели какво е! -- Златко ± ^{(беседа)} 02:25, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

П.П. Може ли да те поправя, едва сега обръщам внимание - "русский язык", но "Я говорю по русски". Можеш да го провериш в Google. Златко ± ^{(беседа)}

Смятам, че след като ти е зададен конкретния контекст, можеш да се сетиш що е кучница. За руския си прав. Отдавна не го говоря толкова добре, че да помня такива подробности. Но обяснението като за малоумен можеше да си го спестиш. Споко, този път няма да ти го трия. Знам, че обичаш да патронизираш дори и сам себе си. Но пък не видя ако търсиш в Гугъл "по русский" какво излиза най-отгоре --Емил Петков 00:05, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Така си мислиш, защото те е страх . Видях и се възгордях, ама ще трябва да уточним кой от двамина ни е мистър Дарси! Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 02:25, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Защо е Трир, а не Триер?--Chickem4o 01:04, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Благодаря ти за препратката за изписването на географските имена. Ще ги науча, защо занапред ще ми потрябва. Но искам само да спомена, че съчетанието "ie" на немски по правило се произнася дълго "и", но "Триер" представлява едно от малкото изключения, където се произнася "ие". Според мен в този случай не попада в "Наредба номер 6, чл. 39, т. 1". Тука не става въпрос за удължаване на гласна. Извинявам се че те притеснявам --Chickem4o 01:38, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Не само това име се произнася така, както казваш, но, независимо от това, това не се отразява при транскрипция. За сравнение: Spalier — „шпалир“, гренадир и др. --Емил Петков 01:50, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Не съм споменавал че е единственото изключение а "едно от малкото изключения". А примерите, които си дал на немски не са изключения. Произнасят се "Шпалийр" и "Гренадийр", и нямат нищо общо с Триер. Нека да ти дам пример да ме разбереш "Виена"(Wien) е същото изключение и не попада под наредба номер 6, чл. 39, т. 1. Надявам се вече да си ме разбрал и да поправиш Трир на Триер. Поздрави --Chickem4o 02:04, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Няма никаква причина да се поправя. Не смятам, че нечии лични впечатления могат да бъдат причина за това. Гренади , шпалир и други подобни не се произнасят така, както си го написал и не се пишат така на български. Аналогично и Трир не се пише с "е". Освен това, помисли си, като напишеш "е" в българската дума, дали някой българин, който не го е чувал и не знае немски, ще го прочете по-близко до немското произношение. --Емил Петков 09:13, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

1.Думите Шпалир и Гренадир (в немския език) са чуждици и в немския език се произнасят точно по начина, който съм написал.

2.Тука не става въпрос за удължаване на гласна(почвам да си мисля че не четеш какво пиша), а за две съвсем различни гласни "И" и "Е" и затова не попада наименованието в наредба номер 6, чл. 39, т. 1. ! 3.Думите гренадир и шпалир нямат нищо общо с Трир или Триер!--Chickem4o 23:27, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Обоснови се, ако обичаш. Твърденията ти може да са верни, може и да не са -- няма как да се установи, дори и да напишеш накрая "Вервайте ми". --Емил Петков 23:28, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Ами думите Spalier и Grenadier се прознасят с удължено "и" в немския (по правило), но според наредба номер 6, чл. 39, т. 1.(правилото за удължена гласна) преминават в българския - шпалир и гренадир. Обаче Trier е изключение в немския и името не се произнася с удължена гласна "и", а с двугласна "ие", затова не попада наредба номер 6, чл. 39, т. 1.(правилото за удължена гласна), оф надявам се вече да съм ясен, повече няма да пиша по тази тема, защото вместо да пиша нови статии и да си подобрявам старите, си губя времето и нервите да се занимавам с едно име. Поздрави --Chickem4o 23:39, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Не си ясен, защото не си посочил авторитетен източник, който да го казва това. --Емил Петков 23:57, 10 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Е стига вече! Голо твърдение. Показвам ти защо не би трябвало да е Триер! Или ме опровергай, като ми кажеш довод, че не е така, или се примири! А не да се наричаме дървени философи, или че твърденията ни били голи! На 7 март като имам изпит при професор Петков(един от най-изтъкнатите германисти в България) специално ще го питам. И тогава ще цитирам и него, и немската граматика, и наредбите за изписването на чуждите имена в българския език! Може би и тогава няма да ми повярваш знам ли? И защо ти е ясен източник? Ти не можеш ли да мислиш сам, или някой трябва да мисли вместо тебе?--Chickem4o 00:09, 11 февруари 2006 (UTC)[отговор]

+ немския ми е майчин език! Следвам немска филология и щом това не ти стига като достоверност за произнасянето на думите в немския език, не мога да ти помогна--Chickem4o 00:13, 11 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Щом си студент, би трябвало да знаеш, че за да докажеш едно твърдение, се посочват източници. Досега единственият източник са твоите твърдения. Съжалявам, но не те приемам за достатъчно авторитетен източник. Всичките ти твърдения трябва да се докажат. Не вярвам да си установил, че думата е изключение или че двете други думи са чуждици чрез ссобствени оригинални проучавания. Но дори и последното да е вярно, трябва да дадеш обосновката си. Тове е точно защото както ти, така и аз можем да мислим сами, но вместо да си губим времето като средновековните схоластици в безкрайни спорове, по-удобно е да се направи справка с авторитетен източник. --Емил Петков 07:23, 11 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Chickem4o е прав, пише се и се изговаря ТРИЕР, буквата "е" в този случай няма (!) удължаваща функция на предна гласна.

За Емил: Престани с маниакалните си глупости на статията Трир, която аз съм допълвал. По-добре си оправи купищата правописни грешки на лук, вместо да вандалстваш. Ама нахалство, аман! И повече "съобщения" не желая! Иван

Уважаеми Емил, бих искал да се включа в тази макар и напълно безмислена дискусия. Живял съм години в ТРИЕР, завършил съм университа в ТРИЕР с магистърска степен, работил съм години наред там и за всичкото това време не съм чул от нито един жител на този град, както и от останалите части на Германия и близкия Люксембург, че е-то служи за удължаване в това име и не се произнася. Ако те чуят хората там ще си умрат от смях. Това, че познаваш всички правила в немския език означава само, че си книжен плъх, и бих ти препоръчал да се разходиш до там, а не да теоретизираш. Нищо лично, но изглежда имаш болни амбиции с тия букви, за които се заяждаш и в други статии (например за Нийнгма). Случайно родителите ти да са те били като си пропускал някоя и друга буква? Орлин

Аз ти предлагам да се държиш малко по-етичино и центрирано в една посока. Първо предлагаш Малки пластмасови или метални неща на върха на връзките за обувки за изтриване, после дописваш, преименуваш, местиш, енциклопедизираш.... Не така! Щом не ти харесва, и си решил, че ще се трие, а не оправя - край, не пипаш, чакаш да видиш какво ще се реши: триене, преименуване... Чакаш и не пипаш, ти си бил дотук! Това следва от елементарната етичност, не никарай да ти пишем правило и да го вкарваме в политиките, срамота е! --ИнжИнера 11:25, 10 февруари 2006 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

Проверих го на две места и на български изглежда е Омаяди. Пак съм се заблудил от руския. --Спас Колев _Омаяди" class="ext-discussiontools-init-timestamplink">12:56, 14 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Виждам, че си нанесъл корекции в транслитерацията на имената на някои футболисти. За някои от тях си напълно прав - и аз знам, че холандските дълги гласни се пишат на български с единична. Но, ако ще следваме повелите на прословутата наредба номер 6 и за имена на хора, предполагам, че и тук важи правилото за утвърдените в България имена. Вим Кийфт, Йохан Неескенс и Кларънс Сеедорф са достатъчно известни футболисти и имената им са утвърдени да се пишат и произнасят на български по този начин, а не по правилния ("Кифт", "Нескенс", "Седорф"). За това можеш да ми се довериш, защото съм спортен журналист. Самият аз достатъчно съм се дразнил от безхаберието на колегите на тема транслитерация на имена на чужди спортисти. Но когато някое е навлязло по неправилния начин от много години, дори и аз трябва да се примиря. Например, ако трябва да сме докрай коректни по този принцип на утвърдените форми, трябва да напишем дори "Зеедорф" или "Зийдорф", защото почти всички спортни журналисти (без мен) го пишат и казват така. Но мен ме отвращава този немски/немско-английски вариант на холандско име (за разлика от първото му име, "Кларънс", което си е английско), затова го оставям на твоята преценка. Засега ще ида да нанеса поправките, както ги казах по-горе. Поздрави, --Христомир Раков 10:54, 17 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Ако имаш повод да си достатъчно сигурен, че са утвърдени вече така, можеш да ги върнеш. От спортните журналисти не може да се очаква много. --Емил Петков 11:08, 17 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Така е - за съжаление повечето ми колеги явно се смятат над тези неща и не обръщат никакво внимание на правилната транскрипция и транслитерация. --Христомир Раков 11:34, 17 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Емо, тая статия стана емблематична, но вече е време да си върви - всички връзки с този текст 本田技研工業 си сочат към Хонда. Остана само една - в Потребител:Emil/Log, но нея не ща да я пипам - в твоя лог си е. Само тя сочи до съществуване на горното недоразумение. Оправи я, ако искаш... Иначе текста и аз мисля да го прилагам в дискусиите

--Kamen 19:16, 17 февруари 2006 (UTC)[отговор]

... не си я махнал, а просто си изтрил съдържанието й. Тя добре си пренасочваше към Хонда -- ако дойде някой да я търси на японски, да я намери бързичко. --Емил Петков 19:17, 17 февруари 2006 (UTC)

Абе, то като нищо не сочи към нея все едно я няма. Що се отнася до пренасочването - ако така се вземеме да пренасочваме всяка дума от други езици, то речник по-добре да напишеме... Все пак затова са междуезичните връзки. --Kamen 19:25, 17 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Не мога да разбера точно смисъла на начинанието ти, но имам едно усещане, че искаш да стерилизираш цялата българска Уикипедия. Прекалената стерилност спира живота. Има там едно пренасочване, то на никого не пречи, ти си тръгнал да го гониш из цялата Уикипедия и да си губиш времето. Въобще не означава, че като го има, ще се правят и други такива. --Емил Петков 19:29, 17 февруари 2006 (UTC)[отговор]

А от къде интереса ти към берберите? --Chernorizec 16:38, 20 февруари 2006 (UTC)

Интересувам се от всички африкански народи.--Емил Петков 15:43, 20 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Има ли начин да общуваме и по емайл? --Chernorizec 14:13, 21 февруари 2006 (UTC)

Разбира се: emilpetkov.nl --Емил Петков 14:09, 21 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Привет! Ето това е растението, което сега най-често се нарича шафран. Нали помниш, че бях се залутал в темата. От къде черпиш имената? ToKo 18:27, 22 февруари 2006 (UTC)[отговор]

От речника. Пак според него се нарича и шафран, но винаги с прилагателно отпред -- багрилен или див. --Емил Петков 12:45, 23 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Deutschland-Frankreich-Schweiz, bei Basel, St. Louis und Weil am Rhein im Rhein Ето това е триъгълника многознайко! Всяка от трите държави има точка! От които се образува т.нар. "Триъгълник от държави"(Dreiländereck) Dreieck-триъгълник land-държава бъквално-тристраненъгълник. Помисли малко че от три държави ъгъл не може да се образува! Но все пак ме накара да се замисля и точния текст трябва да е: "Базел лежи на единия от ъглите на т. нар триъгълник от държави"! Дефениция за ъгъл: два лъча с общо начало! Всяка държава ако има по 1 лъч не може да има ъгъл само! Картинка:Bazel2.png

Deutschland-Frankreich-Schweiz, bei Basel, St. Louis und Weil am Rhein im Rhein- нали затова ти посочих трите точки. Провери в немската уикипедия! Dreiländereck- означава триъгълник от държави. А за да бъде ъгъл трябва да е Ecke(нем. ъгъл) - Dreilaenderecke(което звучи супер смотано на немски, повярвай ми!) Посочих ти как се образува този триъгълник! Прочети на Dreiländereck в немската уикипедия. Това не са произволно избрани градове, а три града в Германия, Швейцария и франция, които граничат с още две държави и образуват своеобразен триъгълник. Стига си спорил за темите, които пиша: 1.Немския ми е майчин - не ми казвай кое какво означава и как се произнася (може би само за по-добър стил и как звучи по-добре на български)! 2. В Базел 2 години съм живял и много съм говорил и чел по тази тема!--Chickem4o 15:54, 23 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Да наистина е точка, но не това имах предвид! А за ъгъла както ти написа. Наистина греших до известна степен, но по надоло в статията са показани трите града! За това ти посочих статията да видиш че не съм избрал произволно трите града. Имах предвид, че в Dreiländereck няма никакъв ъгъл. Но си признавам, че греша донякъде. Ще проверя още източници, но дотогава твоя вариант е по-удачен! Като писа в началото се колебаех кое от значенията на "eck" е използвано, но явно е като точка, а не като триъгълник Dreieck. nl:Drielandenpunt на холандски абсолютно доказва, че е по-скоро точка, отколкото триъгълник, или ъгъл. Сори трябва наистина, като се връщам от работа да не си го искарвам тука в споровете(предимно с тебе), а да ги приемам по-спокойно.

Значи да те насоча малко: Не е един ъгъл, а са три ъгъла. И да тръгнем от ежедневните понятия, защото нямам необходимите помагала по топография тук: представи си, че държавите са с правилна форма -- с прави непресичащи се отсечки за граници. Значи в този случай там в тази точка се срещат три ъгъла. Сега нека да започнем да ги начупваме тези граници на все по-малки отсечки така, че да се приближаваме все повече до кривата линия, която е истинската граница. И така чупейки в един момент достигаме достатъчно добро приближение (ако апроксимираме до безкрайност, ще има някои парчета, които ще са с безкрайно малка дължина, т.е. там границата ще е крива). Е, та там в точката винаги ще се срещат три отсечки, макар и може би с много малка дължина. Те образуват три ъгъла, всеки от които е образуван от границата на една от трите държави. --Емил Петков 13:13, 24 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Видях че си сложил няколко снимки, които съм ползвал в картинки без лиценз! Как да оправя това? Всички картинки, които ползвам са или от немската или от английската Уикипедия. И за тях ли трябва лиценз? Ако не те съветвам да не слагаш повече мои снимки там защото ползвам изцяло снимки от Уикипедия!--Chickem4o 14:03, 24 февруари 2006 (UTC)[отговор]

За всички картинки трябва лиценз. Трябва да поставиш информация за лиценза и източника. А лицензът го вземаш оттам, откъдето си взел картинката. Ако не е поставен лиценз, картинката е без лиценз и принадлежи към съответната категория. --Емил Петков 14:31, 24 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Как да взема лиценз? Та нали са в немската Уикипедия!!! Това не е ли една организация? Не ми отговори на въпроса!--Chickem4o 19:22, 24 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Първото изречение дава отговор на въпроса ти. Ако искаш по-бавно да ти го обясня: На всяка страница с картинк атрябва да е посочен лицензът, скойто тя се публикува. Ако картинката е в bg.wikipedia, трябва там да е посочен съответния лиценз на нейбната страница в bg.wikipedia. Ако си я взел от немската, например, там на страницата й има лиценз. Ориентираш се по него може ли да я копираш (в повечето случаи може) и след това поставяш съответен лиценз на страницата с картинката в българската. Ако имаш въпрос за конкретните лицензи, питай. --Емил Петков 19:29, 24 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Ами питам те, защото нямам никаква представа как се процедира с тези лицензи. И къде трябва да го пиша този текст.--Chickem4o 19:53, 24 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Има си шаблони. Можеш да ги видиш тук: Уикипедия:Шаблони/Лицензи. Погледни на някои съществуващи картинки с лицензи как е и ще се ориентираш. --Емил Петков 07:28, 25 февруари 2006 (UTC)[отговор]

Мисля, че и аз знам какво е елиптичност и хиперболичност, но не налагаме ли нови термини от англйската школа - виж как се учат в курсовете по математика и кое е в скоби ([1]).--BloodIce 14:42, 12 март 2006 (UTC)[отговор]

Гледам, че впоследствие са споменати и по двата начина. Така че явно не ние налагаме нови термини. Освен това гледам, че според тях елиптична и риманова геометрия е едно и също, но всъщност (en:Elliptic geometry:) „Elliptic geometry is sometimes called Riemannian geometry, in honor of Bernhard Riemann, but this term is usually used for a vast generalization of elliptic geometry.“. --Емил Петков 17:24, 12 март 2006 (UTC)[отговор]

Нещо оклепхаме Кочани-то. Почнах да му правя пояснение, заради града в Макадония и сега българското село като статич изчезна и се показва само пояснението - май си омешахме капите двамата :-)- от едновременната работа върху един и същ текст Стойчо 11:24, 16 март 2006 (UTC)[отговор]

Не знаех че не трябва да се пипат потребителските страници може би трябваше да му пиша в беседата абе станало каквото станало вече няма да го правя

Здравей Емиле, с настоящето искам да ти се извиня за всички неприятности помежду ни! Пиши по беседата ми с любимия си тон, но пази моето крехко его (и психическо здраве ). Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 16:32, 12 май 2006 (UTC)[отговор]

Гледам, че си редактирал някога Изобразителни изкуства. Вчера преоформих Изобразително изкуство, което е и отделна категория. Но пък неговите части, например Приложно изкуство, не са в тази подкатегория. Може ли да погледнеш за съотношението между двете понятия?--Phips 05:56, 13 май 2006 (UTC)[отговор]

Това ли имаше предвид, като казваше "великденски номера": Редакция в статия 14:49, 14 май 2006 Emil (Тази няма да я бъде, г-н Лазаров)?--Павел 14:42, 14 май 2006 (UTC)[отговор]

Имах предвид обратната редакция, осъществена от тебе. --Емил Петков 17:25, 14 май 2006 (UTC)[отговор]

Здравей, Емо! В У:Н6 има пример с Uden= Йоден, това не важи ли за Утрехт? Също би ли погледнал беседата на Йеронимус Бош. Поздрави (--Прон 10:58, 15 май 2006 (UTC))[отговор]

Специално в този случай въобще не бива да се спазва наредбата. Хайде за Йоден можем да се подчиним, както и за други непознати имена, но на Утрехт всички българи му казват Утрехт и го пишат така. Като изтрих текста ти, имах предвид, че в наредбата става дума за транскрипция, а не за указание как се произнася името. Наредбата в много случаи дава съвети, които са много далеч от истинското произношение. Този с холандското U е един от най-фрапиращите. То се произнася като нещо между нашето У и нашето Ю, изместено донякъде назад към И. ЙО няма нищо общо с прозиношението му, освен мекотата. --Емил Петков 08:59, 16 май 2006 (UTC)[отговор]

Тука мога само да се съглася с Емил - първият ми сблъсък с наредбата беше точно за нидерландските имена и там доста издиша (затова и толкова малко е вярта ми в нея). В този ред на мисли - дали все пак според У:НГТ не е по-правилно да пишем Н6 само като една (!) от възможните гледни точки кое как се пише/произнася ("според Н6 транскрипцията на XXX трябва да е YYY")?! Т.е. вместо да подменяме "неправилното" с "правилно", да описваме разминаването на мненията по темата. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 10:17, 16 май 2006 (UTC)[отговор]

Всъщност решението е да направим собствено правило за нидерландския и да прескочим наредбата. Не мисля, че ще имаме големи разногласия, просто някой трябва да седне да го опише, а кое по-напред... --Спас Колев 10:55, 16 май 2006 (UTC)[отговор]

Малко закъснях с отговора си, понеже отсъствах. Междувременно в карти на ГУГК ги намерих като Утрехт и Уден и още други градове при, които когато началната буква е "U" са дадени с бълг. "У", а когато са в средата на думата с "Ю", например Тилбюрг (Tilburg). Да не би когато са в началото на думата е да бъде "У"? (--Прон 20:08, 20 май 2006 (UTC))[отговор]

Добре, печелиш, ти си последен . Кажи все пак какви са конвенциите от които се ръководиш толкова стрикно, в нашето у-ще не ги преп(р)одаваха. -- Златко ± ^{(беседа)} 14:05, 23 май 2006 (UTC)[отговор]

Достатъчно е да погледнеш как се изписват формулите на TeX, за да разбереш кое трябва да е в italic и кое — не. Не може човек да знае всичко, а още по-глупаво е да се надява, че само това, което е учил в училище, е достатъчно. --Емил Петков 18:15, 23 май 2006 (UTC)[отговор]

А да имаш желание да ограмотиш глупавите и неучилите с отговор на въпроса „защо“ - защо даден символ в TeX трябва да е в курсив, та ти по аналогия държиш да е така? -- Златко ± ^{(беседа)} 19:51, 23 май 2006 (UTC)[отговор]

За това можеш и сам да се досетиш. На глупави въпроси не отговарям. en:Typographical conventions in mathematical formulae [2] --Емил Петков 04:25, 24 май 2006 (UTC)[отговор]

В английската, немската, полската, чешката, италианската, френската, румънската, Уикипедия е "Хадриан", защо в българската да е без "Х" ? Само в руската е "Адриан", но това не е причина и тук да е така, нали.

--Josi 08:01, 29 май 2006 (UTC)josi[отговор]

Посочил съм достатъчно български източници, където е "Адриан". На френски и италиански "H" не се произнася. Българският език прилага правилото за фонетичната транскрипция, така че тихото "H" не се транскрибира. Моля да продължите разговора на беседата към самата статия. Така обсъждането се разкъсва. --Емил Петков 08:05, 29 май 2006 (UTC)[отговор]

Знам, че не си фен на беседите, ама ще се опитам да изтръгна ред-два. Не знам защо и как си ги учил с главна буква посоките на света, като на нашенски навсякъде са си с малка. Ще опитам довод - „На Изток от Рая“ или „На изток от рая“? Вече когато е част от име като Марица Изток, София-Север, Варна-Запад, работата е друга. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 19:00, 30 май 2006 (UTC)[отговор]

Търси. Ти си в България. --Емил Петков 19:01, 30 май 2006 (UTC)[отговор]

Много си конструктивен и изчерпателен . Точно защото съм в България и също претендирам да съм го учил и „натърсил“, затова го поправих. Нов опит за аргументация - "на запад от", "на юг от" и т.н. -- Златко ± ^{(беседа)} 19:18, 30 май 2006 (UTC)[отговор]

Намери авторитетен източник, който обяснява кога се пишат с главна и кога с малка буква, а не примери. Ти си го знаеш това, де. --Емил Петков 05:12, 31 май 2006 (UTC)[отговор]

Спомените ме лъжат или ти разполагаше с правописен речник? -- Златко ± ^{(беседа)} 08:01, 31 май 2006 (UTC)[отговор]

Когато се произнасят еднаквите гласни в холандския (АА, II, EE, ОО, UU и т.н.) чуват ли се ясно или се произнасят като една буква. Аз имам наредбата от 1987 г (тя е предпоследната преди У:Н6), където е казано, че са изписват като двойни ( Маастрихт, Гоойк, Веендам и т.н.). Сега У:Н6 ни приравнява към руските източници, където всичко е с една гласна. Без да съм специалист по холандски на мене ми звучат с двойни съгласни, а и във всички български енциклопедии до 1995 г, че даже и 1999 г. (Енц.А-Я) са с двойни. Какво е твоето мнение, като човек, който е наясно с холандския. По горе те бях питал нещо допълнително за "U", когато е най-отпред на думата. (--Прон 08:49, 31 май 2006 (UTC)[отговор]

II в холандския няма. АА не е много дълго, но не е и късо. На български и на късото А и на дългото им АА си съответства нашето А. Сравни "слава" с "пак". Холандското двойно А се изменя в единично при граматически трансформации на думата: напр. ед.ч. maat, мн.ч. maten, но произношението му не се изменя. Според мен на български двойно АА би донесло до по-изкривено произношение на холандската дума, отколкото единично. Същото важи и в определена степен за ЕЕ и донякъде за ОО. Проблемът е, че ЕЕ често звучи като ЕЙ, а ОО като ОУ, което да се чуди човек да го предава ли, или не. UU пък е бита карта. УУ на български въобще не го предава. ЮЮ няма как да напишеш, че е смешно. ЮУ също е смешно. Така че си остава Ю.

Колкото до единичното U, този почин с писането му като У в началото на думите и ю в средата не е идеален, но не е и лош. Алтернативите У-У и Ю-Ю не са по-лоши или по-добри от него, но след като има вече възпроети наименования като Утрехт, трябва да се намери някакъв копромис и сигурно У-Ю е един такъв. Аз лично не бих имал нищо против У-У, като дори в средата на думата едно И или Ъ е доста по-близо до оригинала, защото обикновено има силно потъмняване. --Емил Петков 11:04, 31 май 2006 (UTC)[отговор]

Общо взето да разбирам, че трябва да ги пишем с една буква, ако не греша. Но надявам се няма да имаш нищо против за даден случай да се допитвам до теб. Ето първия, защото в статията трябва да сложим как е на холандски Рейкаард или Рейкард, макар, че тя е озаглавена Рийкард. И да ти кажа откровено трудно ми е да възприема единичните гласни, все пак свикнал съм от по-рано, но няма как (--Прон 11:36, 31 май 2006 (UTC)[отговор]

На холандски Райкард/Рейкард/Рийкард/...аард е Rijkaard. Усещаш ли какво искам да те подсетя? --Емил Петков 12:08, 31 май 2006 (UTC)[отговор]

Толкова много варианта на изговаряне ли има? Да ги напишем всичките с цел да помагаме на потребителите когато ги търсят в "Гугъл" или "Яху" или е безсмислено. А Талян е дублетна форма на Далян. В речниците (Р-к на чуждите думи в бълг. език и Тълковен речник на бълг. език) казват, че в някои райони на България са нарича Талян. Има го на буква "Д" като Далян и на буква "Т" като Талян. (--Прон 12:20, 31 май 2006 (UTC)[отговор]

Рийкард го пишеха българите, когато не знаеха или не искаха да знаят как се произнася. В различните холандски акценти е с "ай", "ей", между тях и дори с "ий", като последното не се смята за правилно. За правилно се смята точно междинното между "ай" и "ей". За дължината на "аа" вече писах. За талян и далян ми е ясно, затова ги написах и двете. --Емил Петков 12:23, 31 май 2006 (UTC)[отговор]

Потребителите ще ги подпомогнем, като направим всички разумни пренасочвания, между които и от оригинала на латиница. Това не е кой знае каква тежест за Уикипедия. --Емил Петков 12:25, 31 май 2006 (UTC)[отговор]

Благодаря за заявката за "Рейнбоу", тъкмо се чудех как да постъпя за промяната (--Прон 18:42, 31 май 2006 (UTC)[отговор]

лайно. И упорито се бори да си е такова, обаче никой да не може да му го каже. Тоест - според него, лайно като деиствие може, като израз обаче не може. Крайно опасно е според мене. Да не ходим далече - на публичното обсъждане (не е на неговата страница, там си е сейбия) си позволи да ми премести мненията. Май имаше правило, че чуждо мнение не се пипа. В която графа съм го сложил, там да си е. Ако считаш така, иди и възвърни. --ИнжИнера 08:09, 1 юни 2006 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

Емо, преди да го върнеш, ще трябва да върнеш мненията, които ИнжИнерът си позволи да ми изтрие на публичното обсъждане за потребителски кутийки, в която графа съм ги сложил, там да бъдат. Ей сега ще ти дам линк. --Петко ± ^{(Категория:ИнжИнери се премести)} 08:13, 1 юни 2006 (UTC)

@Генади: Абе недей да правиш и ти Грешка на фундаменталното окачествяване. Мисля, че има някаква странична причина съвсем вън от Уикито Петко да се държи по този начин и се надявам да му мине някой ден. Но ото друга страна, никой от вас не отстъпва и се въртите в порочен кръг, което ме плаши направо. Какво ти пречи да се самоцензурираш малко?! --Емил Петков 08:16, 1 юни 2006 (UTC)[отговор]

И аз се надявам, затова не правя опити да споря с него, придържам се към политика на неотговаряне. Опитах се само да изкарам правила, които да ограничат обхвата на подобно държание - да не се разлива поне по категориите. Но въпросът е принципен, и стои така от Ема още. Тука място за тъпанари ли е, или за поне средно интелигентни? Оная ...... (знаеш как я наричат зад гърба ѝ) не разбрала един по-завързан отговор, не мой, и веднага зина, че това е лична нападка. После се оказа, че тъпото си е тъпо - не знае как да борави с административните инструменти. Неизвестно защо, те не и бяха отнети, и единственото, което свърши работа беше, дето я навиках най-просташки. С Дбогдев стана обратното - навикването беше без ефект, но приложените с гласуване мерки му премахнаха дивотиите. И изведнъж Петко се яви нещо като флагман на движението "Никой не може да вика на тъпанарите тъпанари". Та, въпроса си стои по принцип - ако някой е дотолкова тъп, че не може да си крие тъпотата дори след културна забележка, какво? Енциклопедия ли е тука, или салон на Евгени Минчев, дето се цени само културата и стила, не и умствения багаж? И това - да възвърнеш, ако искаш - не е защото ми пука на Петко от простотиите, а е форма на намек - ами ти, момче, си се държиш просташки, даже и тука.--ИнжИнера 08:41, 1 юни 2006 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

• Ето линка : в отговор на "Абе, лайно педераско такова, ще си пипаш твоите предложения. марш долу в коментарите" [3]. --Петко ± ^{(Категория:ИнжИнери се премести)} 08:17, 1 юни 2006 (UTC)

(това вече го бях написал, но се кръстоса) Нямам време да чета и да възвръщам в момента, че ме чака работа. Да ви кажа и на двамата, че от известно време се опитвам да заобикалям изказванията и действията ви един срещу друг, защото ми идват малко в горница. съжалявам, но и двамата сте ми мили и би било грешка да се бутам между шамарите. --Емил Петков 08:19, 1 юни 2006 (UTC)[отговор]

Момци, на мен не сте ми толкова мили, но считам как и двамата имате много неизползван материал за по-полезни приноси към Уикипедия. Понеже за посредничество не е нужно гласувано правило ви предлагам да потърсите посредник и да се опитате да заровите томахавката! Поздрави и по-здрави и на двамата. Златко ± ^{(беседа)} 13:10, 1 юни 2006 (UTC)[отговор]

П.П. Емиле, шътъ моля за прошка за навиране в шамарите по твоята беседа ;) Златко ± ^{(беседа)}

• И също това мое мнение, настоявам да се върне в графата, в която съм го сложил [4]. --Петко ± ^{(Категория:ИнжИнери се премести)} 08:21, 1 юни 2006 (UTC)

• @ Емил и Златко: Ако съставите пак изречения в множествено число, ще го считам като лична обида. Засега приемам, че се изказвате непоготвени. --ИнжИнера 21:31, 1 юни 2006 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

  Генади, недей да изпробваш докъде ми стига търпението, батко! --Емил Петков 04:33, 2 юни 2006 (UTC)[отговор]

• Ти разбира се, имаш право на това си мнение. Това значи, че лайното е успяло да ме победи - ходейки непрекъснато след мене и цапайки около всяко мое изказване, е докарало нещата дотам, че вече не се вижда разликата, възприемате ни накуп. --ИнжИнера 05:00, 2 юни 2006 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

  Ти не искаш или не можеш да разбереш, че не слагам никого накуп и че не чета ничии "мазания". Двамата сте си съвсем различни индивидуалности. Общото е, че сте се хванали за гушите. Не знам къде толкова си видял множествено число, обаче е смешно да си мислиш, че всички, които са ми мили, са в един кюп. Хич не дей да се слагаш в един кюп с дъщеря ми или с жена ми (които са в различни), защото нямаш място там. --Емил Петков 05:06, 2 юни 2006 (UTC)[отговор]

Щом казваш... Поне ми помогна да разбера, че моето е кауза пердута. Оказва се, че никому, даже и на тебе, не мога да обясня, че аз не съм в конфликт, просто си върша моите работи и отвреме навреме отритвам лайното, когато прекалено ми се плете в краката. Отстрана явно се вижда само това, че е плътно около мене и вие си ни възприемате заедно.--ИнжИнера 05:53, 2 юни 2006 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

Ако не беше в конфликт, нчмаше да го наичаш "лайно". Аз на това му казвам конфликт. Никой не те възприема заедно с Петко. --Емил Петков 08:02, 2 юни 2006 (UTC)[отговор]

Като каза "кауза пердута", се сещам за нещо странично. Истинска кауза пердута е да се търси някакъв диалог с Разум. Той се явява поредното изключително неприятно за Уикипедия явление и на това трябва да се гледа много сериозно. --Емил Петков 08:06, 2 юни 2006 (UTC)[отговор]

Генади, и аз да се обясня че не сте ми напълно еднакви. Към единия има едни забележки, към другия имам други, но отчасти в моя ограничен мозък имате сходство - и двамата пилеете ценни усилия в дивотии. И внимавай с ритането на лайната - обикновено цапат поне обувките, често и нагоре.

Емиле, върло си прав - промитият мозък е далеч по-страшно явление и двамата тук присъстващи юнаци имат още нещо общо () - могат да мислят без външна помощ. Не съм сигурен, че всички разбират сериозността на проблема, и се радвам че ти си го забелязал. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 18:39, 3 юни 2006 (UTC)[отговор]

Емиле, здрасти. Опитах се да направя в Копривщица същото като това, което ти направи във Филип Трифонов (поставяне на голям цитат в кавички), но ми се получава с големи луфтове и грозно. Кажи как, моля. --Neva 13:46, 3 юни 2006 (UTC)[отговор]

Аз не виждам разлика. Какво те притеснява? --Емил Петков 12:03, 5 юни 2006 (UTC)[отговор]

Огромни разстояния има между текста и кавичките. Не може ли да се приближат? --Neva 23:39, 16 юни 2006 (UTC)[отговор]

Здравей, Емиле Аз съм много сериозно обезпокоен от толерантността която администраторите държат спрямо проявите на Инжинерщина. За мен е безпредметно да участвам в каквито и да е редактирания ако след мен някой ще ръси обиди и псувни по мой адрес. А най-притеснителното е че същоят този някой бива оставен с мълчаливото съгласие и частично одобрение на множество редактори и администратори. Вижда се че стила и правилата в Българската Уикипедия са поели в посока, разминаваща се с декларираните от Фондация Уикипедия. Затова аз ще се концентрирам в посока на отстояване на принципите на Уикипедия и за налагане на сдържаност и контрол спрямо изстъпления - подобни на ИнжИнерските. Аз не съм се отказал и нямам никакво намерение да се отказвам, нещо повече - ще доведа проявите на въпросното лице до знанието на Борда на Уикипедия. Няма друг начин за справяне с подобни явления. Единствено прилагането на принципите - така както са декларирани - би могло да вкара малко ред в изтърваните вече работи.

Ако сме далновидни - трябва да сме наясно че отстраняването на ИнжИнера може да има и негативни последици - в смисъл че множество теми посветени на селата и на разни маловажни теми ще бъдат задръстени и омаскарени, но аз се надявам че отстраняването на въпросното лице ще привлече повече сериозни хора или хора на науката.

надали някой човек с научна титла би искал хора като ИнжИнера да му дават съвети или "да го навират като куче в аспух". Dbogdev 16:54, 3 юни 2006 (UTC)[отговор]

да си ни жив и здрав, все така да ни маскариш пред Борда на Фондация Уикимедия с пълната си липса на хаберие. Преди да погледнеш треската в окото на ИнжИнера, да беше погледнал гредата в своето. Първото и най-важно условие даден редактор да допринася полезно за Уикипедия е да има знания. Също така (за мен) далеч по-важно е правилото Уикипедия не е форум или място за военни действия. Досегашните редакции на т.нар. Dbogdev са форумски и показват липса на знания! От друга страна ИнжИнера показва знания, макар и не винаги по най-цивилизования начин. Странното е, че със знаещи редактори е цивилизован и възпитан. Защо ли точно към същия този Dbogdev не е ...?

За разлика от ИнжИнера, мен твоя биологичен род и вид не ме интересуват, както и не възнамерявам да си губя времето да завирам когото и да е, където и да е! -- Златко ± ^{(беседа)} 18:28, 3 юни 2006 (UTC)[отговор]

Да речем че донякъде това дето го казваш е верно Златко. Аз не случайно спрях да пиша и докато достъпа на ИнжИнера не бъде ограничен аз надали ще взема да пиша нещо смислено. Но няма да се откажа да разкрия всичките Инжинерщини пред борда на Уикипедия. не виждам защо считаш че и ти ще бъдеш омаскарен пред борда? Явно и ти се чувстваш в някаква степен съучастник на ИнжИнера щом смяташ че това е маскарене?

Инжинерщините са нарушение на един куп принципи, закони, кодекси.

Некадърността си е некадърност, но сама по себе си не е престъпление. Но злоумишленото отношение към други хора, заплахи, и псувни в един момент могат да преминат всякакви граници на допустимост и да бъдат квалифицирани като престъпления.

Dbogdev 18:58, 3 юни 2006 (UTC)[отговор]

Би ли опитал да добавиш истинското произношение на името на Жорди Кройф, че за мен е непосилно? --Спас Колев 14:23, 17 юни 2006 (UTC)[отговор]

Не съм футболен запалянко и не го знам този. "Кройф" е достатъчно близко, според мен най-близкото възможно. А собственото му име не е ли "Йорди"? --Емил Петков 06:47, 19 юни 2006 (UTC)[отговор]

А, и аз не го бях чувал, но Жорди ме подразни, а не бях сигурен и за Кройф. Добавям го. --Спас Колев 13:45, 19 юни 2006 (UTC)[отговор]

Емо, аз нямам при мен издания на БАН като Сартр. Виж на сайта www.znam.bg, където е "Енциклопедия А-Я" (най-новото издание на БАН). Виж и У:Н6 и там е посочено. Иначе бихме казвали Метр, Сатр, Километр, и т.н. В българския не може в края на думата "ТР" без "Ъ" по средата. Сартр е на руски. А Жорди е име от Северна Испания, където "j" е "Ж". (--Прон 18:12, 20 юни 2006 (UTC)[отговор]

Аз пък просто намерих в Гугъл няколко библиографии. Ето няколко издания:

• Генчев, П., Сартр - за него и от него, С., Нов ден, 1993, Философско-естетическите възгледи на Жан-Пол Сартр, С., БАН, 1978
• Калчев, И., Екзистенциализмът на Жан-Пол Сартр, С., НИ, 1980 (183)
• Калчев, И., Сартр - за него и от него, С., Нов ден, 1993
• Сартр, Жан-Пол - Екзистенциализмът е хуманизъм. София, 1994
• Сартр, Жан-Пол, Фройд
• Сиринели, Жан-Франсоа, Двама интелектуалци на века - Сартр и Арон

--Емил Петков 20:03, 20 юни 2006 (UTC)[отговор]

Не са малко тези източници, които посочваш, но е жалко, че са ги писали учени хора (навярно им е повлияло руското господство преди 1989 г., макар, че имам също енциклопедии на БАН, където е също Сартър). Ако оставим всичко настрана пак трябва да се върнем на Сатър, Катър, Километър и т.н. от това по-голямо доказателство мисля, че няма. (--Прон 20:13, 20 юни 2006 (UTC)[отговор]

Това въбще не е "доказателство". Sartr на български традиционно се пише без "ъ". Когато името е възприето, установено, независимо по какви причини, се оставя така. Ако напоследък е започнало да се налага с "ъ" в сериозната литература, няма проблем и ние да го променим, но аз имам впечатлението, че "Сартр" засега си остава с превес. Колкото до името на Жорди, не се интересувам от футбол и не съм си правил труда да чуя как го произнасят в Холандия. На коe точно североиспанскo наречие "j" се произнася като "ж"? Така е във френски и португалски, на каталонски е "дж", не е изключено и на някои испански наречия да е така. На холандски обаче си е "й", но те произнасят много неща така, както са на оригиналния език, от който идват. --Емил Петков 07:04, 21 юни 2006 (UTC)[отговор]

По-вече за Сартър няма да поставям въпроса, изложих достатъчно аргументи (а в "Гугъл" има над 800 статии като Сартър, сигурно си ги видял, като Сартр преобладават руски статии), а за Жорди историята е следната: когато той се ражда баща му играе в "Барселона" и го кръщават с каталонското име Jordi. Чувал съм тогава от интервюта на Стоичков и от коментари на испански мачове по "Канал-1" (коментатор Андрей Демирев, според мен точен коментатор) да го наричат Жорди. Ако си сигурен, че на каталунски е "ДЖ" го промени. Аз доколкото знам поради близостта на Каталуния с Франция имат няколко испански букви, които си произнасят като "Ж". --Предният неподписан коментар е направен от Прон (беседа • приноси) .

Аз бях останал с впечатление, че на каталунски "j" и "g" (преди "e" и "i") се четат като на френски - "ж". Но трябва да си призная, че не съм проверявал, така че това впечатление може да е погрешно. Ако Емо е проверявал, моля да потвърди. А пък това, че Андрей Демирев го бил казвал едикакси, аз лично не бих го изтъквал като аргумент - свикнал съм да не се доверявам твърде много на колегите коментатори, защото повечето от тях не си правят труда да проверяват и си транскрибират имената както им падне. Само един (Иво Ангелов) наскоро си позволи да настоява за правилното ударение на името на Arjen Robben (А̀риен Ро̀бен, а не Ариѐн Робѐн, както го казват всички други) и взеха да го плюят, че не се съобразявал с желанието на зрителите. Че откъде-накъде пък българските зрители ще кажат как му е името на момчето - що не идат да го кажат на майка му?! --Христомир Раков 16:55, 27 юни 2006 (UTC)[отговор]

Андрей Демирев живее от дълги години в Испания. Не може да греши. (--Прон 17:18, 27 юни 2006 (UTC)[отговор]

Ако живее в Каталония, тогава ще съм сигурен, че не греши. Между другото, извинявам се за (не)лиричното отклонение в предишната си реплика, което няма нищо общо с темата. Просто не можах да сдържа възмущението си от несправедливото отношение към колега, затова че е държал за правилното произнасяне на име; а това и на мен ми е болна тема. --Христомир Раков 19:53, 27 юни 2006 (UTC)[отговор]

Не знам къде живее точно, но в момента коментира Испания-Франция и го чувам как се бърка с Пужол (на каталонски) и Пуйол (на испански). Днес за първи път го чувам да казва Пуйол (винаги е казвал Пужол, включително когато коментираше мачове на живо по "Всяка неделя"). Вероятно щом така се бърка е възможно да живее в Барселона, но това е само предположение. А на мене правилното произношение ми е съвсем най-болната тема (свързана е с ежедневната ми работа). За сега виждам в твое лице един добър мой съмишленик. (--Прон 20:08, 27 юни 2006 (UTC)[отговор]

Хмм, имам чувството, че тук става дума за съвсем различно "ж". Учил съм малко испански в училище и по принцип испанските букви "ll" и "y" се произнасят по много осбен начин - като палатализирано звучно английско "th", т.е. нещо средно между българските "й" и "жь". В стандартния (кастилски) испански би трябвало да е по-близо до "й". За каталонския език не знам, но в много диалекти на кастилския език (например в Аржентина) то всъщност е почти чисто "жь" или "ж". Нищо чудно да се окаже, че и в Каталония, когато говорят кастилски, или дори в самия каталонски е така. Но дори да е, то няма нищо общо с другото "ж", което според Емил е "дж", и което съответства на испанското "х" (в "ja", "jo", "ju", "ge", "gi"). --Христомир Раков 21:10, 27 юни 2006 (UTC)[отговор]

Името на Ане е Анелизе,все едно как се пише.Името й звучи така и на нески и на български, независимо как се пише.Ти грешно си го написал Анелис, а то не звучи така на немски.И не е само с това име, така е и с много други имена.Звучат по един начен а се пишат с друг.Вярно, голямо объркване си е, но ако познаваш дабре немския език, свикваш с това.Аз се регистрирах като Ане, но се казвам Поля.Ка се пише това име според теб? Аз все се чудя как ли ще е написано на немски, английски или френски.

             Anne

Познавам немския достатъчно. Anelies на немски се чете "Анелиз". На холандски — също. --Емил Петков 07:06, 21 юни 2006 (UTC)[отговор]

Ами, то името съществува в няколко варианта (вижте de:Anneliese). Моето впечатление (може би грешно) е, че Анелизе (Anneliese) е по-разпространено в Германия, а Анелис (Annelies) - по Нидерландиите. Не знам как са я кръщавали, когато се е раждала, но в момента на всички езици я пишат без е-то на края. --Спас Колев 12:26, 21 юни 2006 (UTC)[отговор]

Търсих няколко пъти в картите на Амстердам в Интернет, но не намерих Мерведеплейн.Кварталът е квадрат, с тригълник вътре, а единственият такъв е Фредериксплейн. Аз съм виждала снимки на Мерведеплейн.Защо е така? -- С уважение:Anne

Мерведеплейн се намира в триъгълника между Ruseveltlaan, Churchillaan и Walstraat. Училището на дъщеря ми е на няколко преки оттам. Фредериксплейн е на друго място - триъгълна връзка между Weteringschans-Sarphatistraat и перпендикулярната Utrechtsestraat. --Емил Петков 13:24, 21 юни 2006 (UTC)[отговор]

Токущо видях, че сте махнали връзката към "Заедно". Какво точно не Ви хареса? А случайно да сте поглеждали, че в другите страни има подобни секции - реално изтрихте не само връзката, но и цялата нова секция. Почна да ми писва да Ви отварям очите във Википедия. Вие сте втория модератор, с който влизам във връзка, но започна да ми омръзва да влизам в дискусии. Всеки си има някакви разбирания (отличаващи се от останалия свят), при това странно обосновани. Моля, погледнете как го правят колегите ви от чужбина - пр. немската или английската Википедия. И за капак - изтрихте връзка към страница с над 500 публикации писани от българи за българи. Безплатни и достъпни за всеки посетител. Похвално, реално намалихте съдържанието на енциклопедията или?

Понеже отдавна се каниме да направиме собствено правило за нидерландските имена, най-накрая скалъпих една таблица от наличните източници. Когато имаш време, хвърли един поглед.

В последната колона съм сложил само безспорните (според мен) съответствия. Ако смяташ, че някое от тях подлежи на обсъждане, направо го махни. Идеята е празните позиции да се обсъдят от заинтересованите и да се приеме правило, което да пооглади ръбовете на Наредба 6. --Спас Колев 11:42, 7 юли 2006 (UTC)[отговор]

А къде е секцията за коментари и разрешението да ти пипаме в личното пространство ? -- Златко ± ^{(беседа)} 11:54, 7 юли 2006 (UTC)[отговор]

Пипайте и си сложете каквито секции искате . То в един момент може да се премести в Уикипедия беседа:, но не бях сигурен къде точно --Спас Колев 13:02, 7 юли 2006 (UTC)[отговор]

---

Въпрос и към двама ви - какви са фонетичните възможности за „ui“? Доколкото знам в (t)huis хич не е ой/ьой. В моя озвучен джобен вандал (Nederlands als tweede taal) е нещо около „аə“ с леки загатки на у/ю. -- Златко ± ^{(беседа)} 20:29, 2 август 2006 (UTC)[отговор]

Ами, и на мен ми звучи там някъде (в Антверпен живеех на Fruithoflaan). Не знам доколко са съществени диалектните различия (на английски го е докарало до чисто „ау“), Емил по̀ ще знае как е книжовната форма. --Спас Колев 12:32, 3 август 2006 (UTC)[отговор]

Е книжовната (ABN) форма е неизразима с български букви. За мен, колкото и да звучи странно, най-доброто приближение е "ой". --Емил Петков 12:36, 3 август 2006 (UTC)[отговор]

Далеч съм от мисълта да абсолютизирам дадено произношение. По-скоро гледам на проблема от посока информативност за незнаещите. Малко примери за шарения: luipaard, huis, fruit, uitstekend, buiten (моля, не искайте да разследвам всеки от говорещите откъде е ). -- Златко ± ^{(беседа)} 11:27, 22 август 2006 (UTC)[отговор]

Здравей, Емо! Пиша ти по повод промяната на Пералня в Перална машина. Ако имаш под ръка "Български тълковен речник" ще видиш, че са дадени като "Пералня" основна дума със съответните три значения (които ползвах и аз като правих статията). За друг речник или енциклопедия, където да са дадени значенията не се сещам (може би в правописния, но аз го нямам, имам "Политехнически тълковен речник", но там думата въобще я няма). Вероятно знаеш, че в енциклопедиите се избягват двойните думи особено в съчетание с прилагателно и съществително (както в случая Перална машина), особено когато има значение само със съществително. Освен това речника не посочва, че за по-кратко се нарича Пералня. Аз няма да променям заглавието, ако сметнеш, че аргументите ми са правилни върни го. (--Прон 14:11, 18 юли 2006 (UTC))[отговор]

Както писах някъде, пералня не означава само перална машина, а и други неща. Така че двойната дума в случая не може да се избегне. „Пералня“ означава „перална машина“ в не дотам точния ежедневен език. --Емил Петков 19:49, 19 юли 2006 (UTC)[отговор]

Аз ти цитирам речник, издаден от БАН от цял списък с учени, а ти имаш свое мнение, че си прав. Как смяташ, че двойната дума не може да се избегне след като ти цитирам. Ето още веднъж какво пише в речника: Пералня- машина за пране, перална машина. Не е написано Перална машина-машина за пране, пералня

Хубаво, че ми цитираш източник, но това означава ли, че пренебрегваш факта, че пералня означава помещение, където се пере, отдел на сграда или организация, където се пере и др. подобни? --Емил Петков 19:24, 23 юли 2006 (UTC)[отговор]

Пералня като помещение е рожба на преводачи, забравили български. Бабинка (тъща ми, само 10 г по-стара от мене) е работила като перачка. Имаха големи перални в перално помещение.--ИнжИнера 19:29, 23 юли 2006 (UTC)[отговор]

Едва ли имаш други аргументи, освен бабиния. Аз пък имам вуйчов. Вуйчо ми беше шеф на пералнята (не помещението, не пералния отдел или някква друга такава измишльотина) на болницата. А иначе, по традиция, никак няма да е зле на пералнята да й викаме "перило" ... ами така де! --Емил Петков 19:32, 23 юли 2006 (UTC)[отговор]

В началото на статията съм посочил всички останали значения на думата пералня, посочени също в Български тълковен речник (като помещения, големите машини и т.н.). (--Прон 14:08, 28 юли 2006 (UTC))[отговор]

Е в такъв случай трябва останалата част от статията, която се отнася за "перална машина" да отиде в "перална машина" или в "пералня (устройство)" в скобите може и машина да бъде или нещо друго даващо яснота по въпроса, а тази страница (пералня) да бъде пояснителна. Те така се прави у енциклопедията. --Емил Петков 14:12, 28 юли 2006 (UTC)[отговор]

Никъде в статията не става въпрос за перална машина, всичко е пералня (виж моя първоначален вариант, преди за го преправиш-там се казва "наричана също перална машина", това съм го взел от речника, не съм го измислил). (--Прон 14:30, 28 юли 2006 (UTC))[отговор]

Аз пък като чета статията, виждам, че в цялата статия става дума за перлни машини, освен на онова място в увода. В речника има няколко значения. Общото наименование за няколкото значения е "пералня". Частното нмаименование е "перална машина". В енциклопедията значенията се разделят, а не се описват на куп в една статия. --Емил Петков 14:37, 28 юли 2006 (UTC)[отговор]

Да се направи пояснение си прав, не съм се сетил просто и (от статията да се извадят другите две значения). Така ще е най-правилно. (--Прон 16:12, 28 юли 2006 (UTC))[отговор]

Не е ли по-четливо като има отстъп в параграф. Ни виждам какъв е проблема. Също така защо от по-крака форма на референции, минаваш в по-тромава и дълга? BloodIce 09:56, 21 юли 2006 (UTC)[отговор]

Стилът в Уикипедия се дефинира чрез кожи (skins), които от своя страна представляват CSS стилове, съхранявани на определени места. Стилът monobook, който аз и ти използваме, не предвижда форматиране на параграфите с отстъп, а с вертикално разстояние между тях. Вкарването на отстъпи по изкуствен начин представлява локално нарушаване на общия стил и налагане на стилово предпочитание на всички потребители. Ако искаш да виждаш параграфи с отстъп, може да си дефинираш собствен стил. Препоръчва се старите форми на референции да не се използват и да се прилага тази нова форма. Старите са няколко и липсва унификация. Освен това, по-логично е, при писането на една статия, да могат да се редактират референциите на тяхното място в текста, без да е необходимо да се разкарваш до секцията с бележките всеки път. --Емил Петков 10:06, 21 юли 2006 (UTC)[отговор]

Благодаря за отговора. С параграфите ще се съобразявам в бъдеще. За референциите съм малко скептично настроен, защото по този начин трябва да пишеш навсякъде в текста пълния формат, а специално текущата референция смятам да я ползвам на още няколко места. Това от своя страна прави нещата тромави при редактиране на текста. Но за пореден път ще отстъпя, не считам за необходимо да го превръщаме в проблем. BloodIce 10:17, 21 юли 2006 (UTC)[отговор]

За референциите прочети хубаво en:Wikipedia:Footnotes#Multiple uses of the same footnote и въобще цялото. --Емил Петков 10:22, 21 юли 2006 (UTC)[отговор]

Тъй вярно! Служа на нейно величество Уикипедия.

Хубаво, ще се спазва, само ми кажи обърнал ли си внимание на надписа горе в черно "N.B. This format is not mandatory; editors are free to use a different method." Няма нужда да го превеждам, нали? Все пак мисля, въпроса за приключен, не ми се губи повече време в обсъждане - ще се старая да го спазвам. BloodIce 17:07, 21 юли 2006 (UTC)[отговор]

Обърнал съм внимание, но съображенията в полза на новият форма са прости и няма смисъл да влизаме в дискусия. --Емил Петков 07:58, 22 юли 2006 (UTC)[отговор]

При промяната на името навярно си се водил отново от "Гугъл", но за разлика то холандския и немския съчетанието "IE" се транскрибира от английски като "ИЙ". При руснаците е "И". Източник на названието е "Български военен атлас" (най-големия атлас, излизал някога в България). Виж и в началото на статията произношението. (--Прон 14:23, 28 юли 2006 (UTC))[отговор]

Видях го и не го смятам за аргумент. Получило се е случайно. Говорих тук на една маса и с шотландци и англичани, та я поразнищихме. Тъй като нямаме правила за транскрипция от шотландски, караме през английски. В наредбата специално за този случай няма указания, но личи от примерите. Нека остане така с обяснението. То е досататъчно красноречиво, но не е повод да се налага изписване. Ти откъде го измисли това, че от английски се транскрибирало с "ий"? В определени случаи е така, но точно в окончанието на географските названия има много примери за противното. --Емил Петков 14:34, 28 юли 2006 (UTC)[отговор]

От произношението се вижда, че ползват Freece. Двете "Е-та" няма спор, че са "ИЙ" (например, Leeds). А "ie" как да не се транскрибира като "ИЙ", виж в речник за транскрибции думата Fries e дадена като Fri:z, където "i:" си е точно "ИЙ". Нали знаеш, че не пиша статии без да направя необходимите проверки. (--Прон 14:47, 28 юли 2006 (UTC))[отговор]

Да, но тези, които са го писали на български, не са се съобразили с тази засукана ситуация около произношение, изписване, друго изписване, пак произношение... Fri:z не е транскрипция или е пос-коро транскрибция във международната фонетична азбука, а не на български. Аз също не поправям статии, без да направя необходимите проверки. --Емил Петков 14:53, 28 юли 2006 (UTC)[отговор]

За Шотландия е много просто, утвърдени са шотландските названия и произношения. За най-лесно винаги посочвам Лох Нес (както знаеш англичаните му казват Лок Нес). Но пералня май чак сега го провери в речника. А за шотландските градове имам и консултант, който живее там. В "Български вонен атлас" (все пак е издание на ГУГК и е писан от 21 български специалисти в тази област) е спазен принципа да се ползват шотландските названия. Най-разумно е да върнем заглавието, а вътре в статията да се посочи, че се среща и Дъмфрис.(--Прон 15:01, 28 юли 2006 (UTC))[отговор]

Това е един единствен източник, а специалистите в онази област не са специалистио по лингвистика. По-добре е да остане така. --Емил Петков 17:36, 28 юли 2006 (UTC)[отговор]

Единствен е, но е български. Аз междувременно поразлистих още малко речника за транскрипции и там се казва, че съчетанието "ie" се транскрибира като "И" само в края на думата, а във всички други случаи е "ИЙ". Ако беше Dumfriss, няма спор, но при този произношения, които взех от англ. уики, потвърди го и моя познат от Шотландия, плюс и военния атлас. (--Прон 18:07, 28 юли 2006 (UTC))[отговор]

Точно в тази дума е в края (последната сричка, неударена), така че трябва да си остане "и". Има го в много други топоними. Смятам въпроса за приключен. --Емил Петков 18:44, 28 юли 2006 (UTC)[отговор]

В Англ. уики виж примерно статията за Дъмфрийс и още много други. Спирам до тук, но ще се допитам до Потребител:Александър, защото ми се струва, че вече измисляш твои правила. А тези произношения не ги вземам от речник. Нали уикито е свободна енциклопедия? Не виждам ако има и двата вида произношения какво ще му пречи. (--Прон 19:03, 28 юли 2006 (UTC))[отговор]

Огледай по другоезичните уикита да видиш дават ли някои произношения в IPA някъде. --Емил Петков 08:58, 31 юли 2006 (UTC)[отговор]

Ето няколко града от Англ. уики: Alnwick, Leicester, Berwick-upon-Tweed, Gloucester и т.н., а в нашата уики Златко пръв сложи на Пърт (Шотландия).(--Прон 18:14, 31 юли 2006 (UTC))[отговор]

Това са градове с "неправилно" произношение и са изключения, а не правило. --Емил Петков 09:05, 1 август 2006 (UTC)[отговор]

Но тези неправилни произношения са утвърдени за България, особено Лестър и Глостър като по-големи градове се срещат във всяка карта, а и в "Гугъл". Не съм правил някакви изчисления, но градовете с неправилно произношение във Великобритания са доста. И като правя сравнения по карти и атласи точно тези неправилни произношения са утвърдени и у нас. Та в тази връзка защо има смисъл в англ. уики да посочват, че Дъмфрийс се произнася в края като Freece. Ти все още не си ми отговорил според теб Freece как би се транскрибирало. За Fries като затворена сричка си прав, но точно това Freece ме кара да мисля, че е Фрийс. Поздрави. (--Прон 20:33, 1 август 2006 (UTC))[отговор]

"Неправилно" неслучайно съм го сложил в кавички. За Дъмфрис смятам въпроса за приключен, както вече писах. --Емил Петков 06:41, 2 август 2006 (UTC)[отговор]

Според мен не си убедителен за Дъмфрийс и не знам защо искаш да спрем коментара за това название. За едно Freece те моля, нищо по-вече. А пък най-много IPA като, че ли има в Германската уикипедия, но и в английската не са малко (--Прон 17:45, 2 август 2006 (UTC))[отговор]

В английската уикипедия би било срамно да сложат IPA за град в Шотландия. Достатъчно IPA има и там и в други енциклопедии обаче. Не виждам какъв е проблема да се сложи IPA - това е за улеснение на читателя, а не за да дразни Емил Петков. Незнам защо авторитарно е решил, че в българската уикипедия няма да се слага фонетична транскрипция. BloodIce 19:10, 2 август 2006 (UTC)[отговор]

Проблем не виждам, но и не виждам смисъл на всяко име да се слага произношение, защото никъде не го правят. Освен това, Прон слага произношението не точно в ИПА, а в някакъв приспособен за HTML документи вариант, който е ясен на много малко "читатели". --Емил Петков 07:22, 3 август 2006 (UTC)[отговор]

В английската уики има IPA за Единбург. По горе (на 31 юли) ти посочих още четири града (ако се поразровя ще намеря поне още 20, но ще ми отнеме много време, просто не виждам смисъл). Това, че поставих произношения, които не са в IPA си прав, но какво му пречи да има колкото си може по-вече видове посочени произношения (звукови, IPA, това по-горе дето го назоваваш HTML и др.). Аз мисля, че в бълг. уики няма да е излишно да има всякакви произношения, това би било едно допълнително обогатяване. Не знаем на кой потребител какво произношение ще му потрябва. А и те, нали ги виждаш англичани, но пак си слагат произношения. Току що се сетих, че това дето е в HTML има легенда за обръщане в IPA и би могло да се обърне и да остане само IPA и звуково. (--Прон 07:15, 4 август 2006 (UTC))[отговор]

Пречи, защото утежнява самото начало на статията със странни символи и ненужни обяснения. Претрупването не е обогатяване. Виж какво има, например в началото на Бреда — леко е и разбираемо за всички, освен за глухите. Обърни внимание също, че все пак произношение в IPA се среща достатъчно рядко. Ти беше тръгнал да го слагаш наред. В нито една неанглийкса уикипедия не са тръгнали да трупат произношения на английските топоними в IPA. В английската пък са го поставили съвсем избирателно. На всичкото отгоре един звуков файл би прекъснял всякакви спорове за произношението и изписването и би направил ненужни всякакви обяснение че било така, а не иначе, защото бла-бла. --Емил Петков 07:21, 4 август 2006 (UTC)[отговор]

Мога само да се присъединя към горното - няма смисъл да се слага всичкото накуп точно в началото на статията. Уикипедия не е място за всички знания. Има си шаблон {{Сродни проекти начало}}, а в Уикиречника всяка дума има отделна секция с произношението. Там може да се пише на IPA, дори на кирилица. Аналогично от там може да се прави препратка обратно към Уикипедия за търсещите първо в речника.

Емиле, май за някои топоними би имало полза от два звукови записа - с литературен и диалектен изговор . -- Златко ± ^{(беседа)} 08:54, 24 август 2006 (UTC)[отговор]

Безспорно е, че звуковото е най-добро. Холандската уики е може би единствена със звуково за по-вечето си градове. При другите уикита се среща доста рядко. Според мен IPA-та би помогнала на тези, които я разбират и така ще видят разликата между приетите названия и истинските произношения (където я има разбира се, например за шотландския град Ларгс е напълно излишна затова не съм я сложил). IPA на по-вечето британски градове имам от къде да я видя. По-краткия вариант пък е ако се слагат само на тези, които имат IPA в англ. уики. Между другото отбора на Бреда си е абсолютно утвърден у нас като НАК, (при мен го имам в две наши футболни енциклопедии като НАК) а и във всеки брой на вестник "Еврофутбол" си е пак НАК. Тази река само Аа ли е или Аа оф Верейс? Поздрави! (--Прон 19:30, 4 август 2006 (UTC))[отговор]

Мога ли да те помоля, да си категоризираш категорията. Аз лично нямам престава къде може да се тикне това : [[Категория:Герои от "Фъстъци"]]. BloodIce 16:22, 18 август 2006 (UTC). Получих просветление къде и е мястото . Извинявам се за въпроса. BloodIce 20:44, 22 август 2006 (UTC)[отговор]

Спомням се, че темата ти беше интересна. Случайно попаднах на хубава препратка (http://web.hit.bg/hinko/Karst.htm). Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 08:44, 24 август 2006 (UTC)[отговор]

Здравей и добре дошъл отново, предполагам, че си се прибрал. Гледам и се чудя - не трябва ли да е Християндемократически апел? Поне германския ХДС така се пише май. Но за слято/полуслято изписване не съм сигурен. Ако идва от християнска демокрация, би трябвало да е без тире; ако е от християнство + демокрация - със. --Спас Колев 13:29, 31 август 2006 (UTC)[отговор]

А, и този Пим Фортойн не е ли по-гладко да се преведе с „Листа“? --Спас Колев 13:31, 31 август 2006 (UTC)[отговор]

Нямам мнение и по двата въпроса. Така ми се струваше, че съм го виждал и чувал. --Емил Петков 14:18, 31 август 2006 (UTC)[отговор]

Здравей!

Ще бъде ли прекалено тролско да те поканя в проект "Фантастика"? Забелязвам, че проявяваш интерес по въпроса. Дори ако не смяташ да допринасяш, мнението ти по различни въпроси ще бъде ценно и полезно за проекта. -- Григор Гачев 14:24, 4 септември 2006 (UTC)[отговор]

Въобще не е тролско, но засега не смятам да се занимавам сериозно с този проект, а няма смисъл да си пиша името там просто така. Колкото до мнението ми, винаги, когато имам такова и смятам за необходимо, го казвам (а това не става никак рядко). Тебе те познавам от едно друго място и се радвам, че обърна внимание на Уикипедия. --Емил Петков 14:32, 4 септември 2006 (UTC)[отговор]

Мисля, че няма нужда от кавички около името на специалността. Около вторник и сряда не се слагат кавички. Около имена на блокове в пощенски адрес - също. Това не е название на книга. В кавички се слагат приложенията.

„Иранистика“ като наименование на специалност трябва да бъде в кавички. Освен това смятам, че статията започва да губи баланс и вместо да третира иранистиката като научна дисциплина, се занимава прекалено много със съответната специалност в СУ. --Емил Петков 20:11, 12 септември 2006 (UTC)[отговор]

Ако много тъгуваш за мен, имаш възможност да ме наругаеш лично - до събота съм на твоя тероитория. Аз ще се оглеждам дали някой ме дебне със снайпер. -- Златко ± ^{(беседа)} 06:41, 14 септември 2006 (UTC)[отговор]

---

Вече мога да разбера страстта ти към подправки и екзотични манджи. Подозирах по-голямото богатство на избора в А'дам, но друго си е да се убедя лично - този път влизах в специализирани магазини . Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 10:15, 5 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Емо, спри да редактираш заглавието, аз си знам работата! Batman tas

Съжалявам, но аз май ти знам работата по-добре. --15:14, 15 септември 2006 (UTC)

Емо, виж на двдтата дето съни филмс ги издадоха и ще видиш как се пише. Пък и то Batman: The Animated Series, просто трябва да си е Батман: Aнимационните Серии. Всяка нова дума започва с главна буква. Batman tas

Досега върна 3-пъти. Пипнеш ли пак, отиваш на блокиране. --ИнжИнера 15:31, 15 септември 2006 (UTC)[отговор]

Как са го написали в Съни Филмс не е показателно. Твоето мнение в случая -- също. Има си граматични правила. --Емил Петков 15:43, 15 септември 2006 (UTC)[отговор]

Тук вече не си прав - пише се както е разпространено, а не както е правилно, не „поправяй“ (т.е. изопачавай) фактите! Ако имаш забележка към грамотността на Съни филмс, то трябва да я адресираш до тях. -- Златко ± ^{(беседа)} 16:07, 15 септември 2006 (UTC)[отговор]

Ти на това, че една неграмотна компания го е написала така, "разпространено" ли му казваш? Имах по-високо мнение за тебе. Абе добре все пак, че не каза, че е утвърдено. --Емил Петков 20:52, 15 септември 2006 (UTC)[отговор]

Aйде хубаво, от мен да мине. Напреавете го Батман: Анимационните серии и това вече да е послединя вариант. "Анимационнте" с главна буква, а "серии" с малка.

Бладодаря за съдействието. По-надолу ти пействам това, дето писах на Дарин Колев и Спирития. Очаквах от тебе да разгледаш статията по този начин и без аз да те подсещам и насочвам.

Винаги съм обичал физиката и математиката - там нещата са ясни, строго дефинирани и логично обяснени. Така по принцип трябва да е в енциклопедичните статии на която и да е тема, това е част от енциклопедичния стил.

Обаче има статии, писани в пълно противоречие - без строги дефиниции и без строго изложение, с непрекъснато меняща се, недефинирана при това кое какво е, терминология. И автор - говедо, който не осъзнава грам, че така не се пише в енциклопедия, а си отвяря устата да ругае.

Иди моля и разгледай статията от гледна точка на логичност и дефинираност на понятията, и помогни да утихомирим говедото. Тоест - не дали нещата са верни, а дали за споменатите неща има въобще дефиниция и дали тя после не се променя, че и такова хванах в статията. Ето статията преди началото на моята намеса Аз съм започнал: Беседа:Международно общество за Кришна-съзнание#Пасажи, нуждаещи се от допълнително редактиране --ИнжИнера 05:25, 19 септември 2006 (UTC) Стабилен Stable[отговор]

Здравей! не съм сигурен, дали тук или в беседата на Гаудия вайшнавизъм да обсъдим 2-3 неща, относно текущата редакция? Vinoda

В беседата, разбира се. --Емил Петков 07:50, 27 септември 2006 (UTC)[отговор]

По-вече от месец нямам отговор на въпросите си от 4 август. За реката през град Бреда, най-вече ще те моля само "Аа" ли е или "Аа оф Верейс". А защо не се разглежда само като "А" съгласно УН6. (--Прон 06:59, 28 септември 2006 (UTC))[отговор]

На мен лично някак си прекалено странно ми изглежда, изписано с една буква, та затова. Но иначе нямам нищо против и с една буква да се пише. Освен това, в nl:Aa of Weerijs пише, че А, Аа или Ае означава "рекичка", "поток" и в други области на Холандия. Също nl:Aa (waternaam) — Aa, Ae, E, Ee, Ie или IJ означават просто "вода" и идват от старогерманското aha, свързано с латинското aqua и датско/шведското A. Там има цял списък на подобни топоними. --Емил Петков 07:24, 28 септември 2006 (UTC)[отговор]

Разбрах, наистина "Аа" звучи по-добре, предполагам, че и в Холандия си го изговарят така. На мене още ми е трудно да свикна с промяната на еднаквите гласни в Холандия и Германия от УН6 в сравнение с наредбата от 1986-88 г. и тук в моята служба ги водим като утвърдени и ги пишем с двойни гласни (само за известните напр. Маастрихт, Аахен, Аарау), но за които не намерим източници вече ги пишем с една гласна. От друга страна понеже имам идея да направя в любопитните факти на нашата уики нещо за еднобуквените географски названия та затова те питах може ли да се разгледа като "А". От по-рано нали ти бях споменал, че има град "О" в Норвегия, "Ю" в Швеция, "Е" във Франция. (--Прон 08:04, 28 септември 2006 (UTC))[отговор]

Смяташ ли, че ще бъде излишно след звуковите файлове да се поясни, че заради йотацията има разлика между произношението и правописа. По мои лични впечатления не са много хората в България , а и тук в нашата уики, които знаят за това различие. За сега това е единствената статия с йотация след съгласна + "JE" (ако не греша разбира се), но по-нататък сигурно ще има и други (хвърлих един груб поглед върху картата на Европа, над 100 са заедно със селата). Това според мен би помогнало за избягване на споровете (най-вече между нас) и ще носи допълнителна информация на потребителите защо така се изписва.(--Прон 11:22, 2 октомври 2006 (UTC))[отговор]

Според мен няма да е излишно. --Емил Петков 11:24, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Подозирам, че няма да получа отговор, но да си питам - от изявленията ти така и не стана ясно кой е компетентен за теб. Използваш елементарния подход, че ние сме тъпи и некомпетентни и единственият си ти, или все пак ти също си некомпетентен и трябва да се равняваме по външен авторитет? -- Златко ± ^{(беседа)} 20:11, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Това не е за първи път! Мене ме е наричал поне няколко пъти некомпетентен!--Chickem4o 20:15, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Не сте тъпи и некомпетентни, а просто некомпетентни. (4икем4о, можеш да го броиш за два пъти.) Поставяте собствената си преценка над преценката на авторитетите и нормативните институции. За младежи като 4икем4о това е нормално, разбира се. Аз също в много случаи съм некомпетентен и несъгласен с авторитетите, но тогава не се опитвам да откривам топлата вода, а се опитвам да разбера какво стои зад позицията на авторитетите и нормативните институции, да намеря някаква логика в нея. --Емил Петков 20:40, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Да вярно е че трябва да се съобразяваме с тях, но не и безпрекословно, когато са абсурдни. И понеже е написано не означава, че трябва да е истина. Книжовният език постояно се променя (това се учи по Езикознание на първата лекция) и никога не е константен и не стои на едно място. Извинявай но не мога да се съглася с хора учени, които са писали своите научни трудове най-вероятно по време на комунизма, време когато единици са владеели чужди езици на ниво. По ред причини от страх да не ги обявят за шпиони или десиденти като цяло. И както споменаваш младежи като мене не са съгласни с много норми наложени ни от това време (особено аз с тази разпоредба за имената от англ. и немски език). Вярно е че не трябва да се проявява безрасъдство и да се вярва на всеки, който е стъпил в Ааргау, Аахен, Триер и пр. , но да се проявява гъвкавост и да се обмисли добре и да се вслушваш(ти или другите, които следвате тези наредби) в техните гледни точки. Поздрави --Chickem4o 20:51, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Оценката за абсурдност не я даваш нито ти, нито аз, за съжаление. Няма нищо абсурдно в това да не се предават удвоените гласни на български и това, че ти не го виждаш така, не означава, че трябва да го декларираш (а не аргументираш) като абсурдно. По времето на комунизма за твое сведение много повече хора са владеели чужди езици на ниво, отколкото можеш да си представиш. Но не е там работата. Ще ти го кажа простичко, пък и бачо ти Златко дано да се позамисли. Това мерене на компетентностите само ни губи времето. Един спор за някое изписване трябв да протече по този начин: аз ти давам източник (например наредбата), ти ми намираш контраизточници (например онзи речник) и накрая решаваме заедно как е по-добре да се направи. "Бил съм там", "Това е така", "Така си го знам", "Аз знам немски много добре", "Навсякъде го пишат така", "Сигурен съм, че се пише така", "Наредбата не става" не са аргументи. Докато се опитвате да ми вадите такива, ще ви смятам за некомпетентни. Един компетентен човек знае как да се позове на авторитети и как да изгради аргумент. --Емил Петков 20:59, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Емиле, не мисля, че съм те надценявал като съм счел за излишно да привеждам очевидните доводи. Вече когато си изкриви душата с цитирането на Google, се наложи да ти посоча кое къде се среща парче по парче и да броя на глас.

Иначе мога само да повторя - ти предпочиташ да гледаш на двойната буква като удвояване на гласната, но за мен това е единственият начин да предаден в българския правопис удължаването. Спорихме за мекотата на -лье-то, ще спорим и за удължаването. За теб те се подразбират, но за мен в името Айтос има дифтонг и в името Аркутино има кратко „а“, т.е. трябва да направя нещо различно ако искам да покажа дълго „а“. -- Златко ± ^{(беседа)} 21:25, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Много просто, Златко. Разликата между Айтос и Аркутино не е в дифтонга, а в ударението. А-то в Айтос е като А-то в Ангел и е по-дълго от А-то в Антон. Така че ти и да го представиш като по-дълго, българинът няма да го произнесе дълго, ако не е ударено. Затова българите казват "Ма̀а̀стрихт", а холандците — "Мастрѝхт", защото ако на български се измести ударението от двойното а, то няма повече как да бъде произнасяно като дълго. А душата си не съм кривил. За не знам кой път ме обвиняваш в грехове, които не ми тежат на съвестта. Просто поправих човека, който беше мерил с Гугъл, без да го ограничи в българскйия език. Смятам, че на всички беше ясно, че разликата е в полза на двойното а, но пък и смятам, че с това малко покритие извадката не е представителна. Държиш се нагло. Не стига, че упорито не си признаваш, когато сгрешиш, но и си позволяваш да убеждаваш другите в непочтеност. --Емил Петков 07:06, 3 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Ето, Емиле, приеми моите извинения, че те обвиних в нещо без да проверя дали наистина го мислиш! Дано да повярваш, че е искрено, пък дано и аз да доживея да получа подобно извинение. За грешките сигурно мога да си ги призная (и съм го правил много пъти), но не го правя когато единственият показател за грешка е нечие обвинение в липса на знания, компетентност, образование, уважение и т.н.

За ударението обаче още не съм убеден - в Арда ударението пада на първата сричка, а гласната е къса. Не знам защо си толкова убеден, че дълги гласни има в българската фонетика, но ако ги имаше все щяхме да сме ги учили и вероятно още в началното училище. Ако пък ги има и толкова години съм ги проспал - помогни ми, посочи източник, различен от „аз така мисля/знам“. Нали точно в това обвиняваш Chickem4o - в представяне на себе си като авторитет. -- Златко ± ^{(беседа)} 09:04, 3 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Не се представям като авторитет, защото по време на спора никога не съм реферирал към собствените си разсъждания по въпроса. Просто казах, че намирам някаква логика и затова държа на съответните източници. Като намерихте други авторитетни източници, кандисах. Посочил съм ти къде ти се държиш като последна инстанция и авторитет по случая. Дългите гласни не бихме ги учили в началното училище. Просто в определени ситуации някои гласни се изговарят по-дълго. Поради това българинът не може да произнася дълги гласни в средата и в началото на думите, ако няма някои допълнителни условия, независимо с двойна, тройна или петорна буква ще го напънеш. След като в българската фонетика такова животно няма, значи няма и смисъл да го използваш в транскрипцията. В транскрипцията по принцип се прави приближение на чуждите звуци с български такива, а не се внасят чужди звуци и изговорни практики в българската фонетика. А за това какво си признаваш и какво — не, си има истории по беседите. Няма смисъл да ти напомням отново тези неща, защото съм го правил вече, но ти упорито запазваш дебелоочието си по съответните въпроси. --Емил Петков 09:18, 3 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Ами аз ти показвам компетенти в областта на Германистиката, които са издали речник, но ти и на тях не вярваш! А за това колко хора са владеели езици(немски) тогава в сравнение с днешни дни си имам много добра представа. Не се лъжи от годините ми.--Chickem4o 21:04, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

А ти пък от моите години съвсем не можеш да се излъжеш, че имам по-добра представа колко хора са владеели (немски) в миналото. Но нека оставим тази тема. Не е важна бройката, а качеството. А авторитетът на авторите на речника аз го признавам и, ако още не си разбрал, пак да ти кажа: Кандисах и нямам вече възражения срещу изписването „Ааргау“ и това стана преди да се сетиш най-после да се допиташ до авторитетите. Лека нощ! --Емил Петков 21:10, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

В Северна Холандия ту е Ей, ту е Ай, ту е Айселмер. Дали не е по-добре да е еднотипно навсякъде? -- Златко ± ^{(беседа)} 10:58, 5 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Заради твоята малка редакция ми даде втори път сблъсък на редакциите . Едва ли е editcountitis, но може да е „Радио Холандия“, което заглушава „Радио Свободна България“ . Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 21:08, 6 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Я си глей работата и не ме занимавай с глупости! Като не ти харесва, не редактирай! --Емил Петков 21:14, 6 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Извън темата: Някой знае ли какво е локма-руху. Турско е, чел съм го в "Маминото детенце", нещо, което се употребява с ракия е. --Емил Петков 13:09, 9 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Локманруху е (lokmanruhu) - лекарство някакаво не знам точно какво, спирт има в него и нещо друго.--Мико Ставрев 13:25, 9 октомври 2006 (UTC)[отговор]

И етер както се разбира.--Мико Ставрев 13:35, 9 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Моля те, виж тази статия и ми кажи как според теб е на български титлата stadhouder (на английски - stadtholder). Едно съм сигурен - на никой език, най-малкото пък на холандски, не е "щатхаутер" - в холандския нали "st" не се чете "щ"? Това ми се струва измишльотина на автора (преводача) на статията, повлиян може би от немския език (но на немски думата е statthalter). --Христомир Раков 12:07, 18 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Май е "щатхалтер". Минало е през немски сякаш. Съдя по Гугъл. Иначе означава "наместник". --Емил Петков 12:19, 18 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Здравей! Вчера преработих основно статията (и вече препраща към Трихофилия) и ще те помоля да погледнеш новата версия. Може да повлияе на мнението ти дали да се изтрие Поздрави, --Spiritia 17:03, 24 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Не им ги трий "Хъ"-тата бе, Емо! Тия "Хъ"-та са тоооолко важни, ценни, точно по темата, дето се обсъжда, пълни с мисъл и интелегентност. Във всеки случай най-смислените и интелегентни изказвания на марионетките. Нека се видят, иначе като ги триеш, някой може да получи съмнения относно наличието на мисъл и интелегентност при тях. Или до способността им да броят до 400. --Петко 23:51, 30 октомври 2006 (UTC)[отговор]

I agree to the edit counter opt-in terms

В Уикипедия:Номиниране на администратори пише: „Бюрократите могат да удължат този срок, когато консенсусът е неясен... бюрократите имат право да решават по тяхно усмотрение“. Не, че е от съществено значение, но не виждам нужда от припряност. --Спас Колев 12:42, 6 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Така:

1. Ти и аз не сме бюрократи.
2. Липсата на мнозинство е ясно. (За консенсус вече се разбрахме, че дума няма в случая.) Щеше да е неясен, ако беше 70%, например.
3. Аз го приключвам. Нека дойде някой бюрократ да го продължи, ако смята, че има основание.

--Емил Петков 13:36, 6 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Здрасти. Аз също смятам, че нямаше нужда да се бърза с прекратяването. Здравият разум, на който гледам и ти се позоваваш, подсказва, че си трябва повече време за изчакване на повече гласове - аз например още не бях гласувал, а отделям време на проекта почти всеки ден, докато други идват сравнително по-рядко. Една седмица е просто очевидно ужасно малко. Fiat iustitia ruat Vicipaedia, както вече бях споделил със Спас веднъж. --Мико Ставрев 16:26, 7 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Ами засега си пише една седмица в правилата и всички го знаят. Прецеденти достатъчно има. --Емил Петков 16:29, 7 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Защо не замразите всякакви предложения за нови администратори и пр. докато не приемете правила, необходими за нормалното функциониране и живот на бг Уикипедия? Проблемът с компромиса по отношение на консенсуса е сериозен. Консенсус значи пълно единодушие. Не го свеждайте до смешните 70%... Това е най-добронамерено! Помислете за правилата първо. Правила за всичко, което напоследък е актуално. Няма нужда да копипействам тук. –Асен 06:23, 8 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Защо ми говориш на "вие" бе, Асенчо"?! Ти дистанцираш ли се от уикиедианската общност или що? То верно, че още не пасваш в нея, ама поне някакво желание да беше показал. --Емил Петков 10:20, 8 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Емилчо, не ти говоря на "Вие", а говоря на уважаемите потребители, като цяло. Само тук сте двама, без мен. Дали пасвам в общоността, радвам че, че не си ти единствения, дето ще преценява. А и не вяврам да е необходимо на този етап. Пиша на "вие", щото не сьм аз този, дето се жалва какви били и дали били приети правилата. И докато коментирате, че не били приети, си гласувате. И гласувайки, подменяте полу-приетите правила. От консенсус някои са склонни да го докарат до квалифицирано мнозинство. Затова, предлагам - замразете всякакви подобни гласувания, до приемане на валидни правила. Ако опре до мен - щом го предлагам, аз съм за. Освен това, (очевидно) подлежат на дискусия и правилата за блокиране и обидните квалификации кьм други потребители. Аз бих добавил и откровено дискриминационните изказвания, под предлог, че "така се пише енциклопедия"; "така е тука"; "така иска тайфата"; "така смята мнозинството" и пр. Но, това е една друга обширна тема. Та, очевидно, има още много работа. -Асен 16:36, 8 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Верно има много работа, Асенчо, дядовото. И ако всички гледаха като тебе да се пооплачат от това-онова, но не и да посвършат това-онова, много щяхме да я закъсаме при толкова много работа, която ни чака. И да знаеш от сега, че подлежащите на дискусия въпроси няма да бъдат решени така, както на теб ти се харесва, защото спадаш към едно мнооого маргинално малцинство. --Емил Петков 16:47, 8 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Дедо, пак да ти кажа: твоето мнение за моята каквато-и-да-била принадлежност ни най-малко не ме интересува.

Второ: Какво да посвърша,защо и как? За да ме запсува някой простак ли? БлагодАрим аз такваз работа. Озаптете си бостанските плашила първом, деди!

Трето: Кое, деди, няма да бьде решено както на мен ми харесва? Въпроса с консенсуса или въпроса с псувните и ругатните, или пьк въпроса с "про" и "анти" настроенията, изразени по един крещящо неприемлив начин? Ако това е твоя стил, той не е моя. Не е и на много други възпитани хора тук. Вярвай ми. --Асен 18:17, 8 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Нито едно, дядовото, нито едно. А като не искаш да вършиш работа и като не ти харесва, няма смисъл да се оплакваш. Можеш просто да напуснеш. --Емил Петков 08:10, 9 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Здравей. И аз съм на мнение, че статията трябваше да е с българското заглавие, ти дори ме изпревари с пренасочването! Все пак се чудя, дали навсякъде, или почти навсякъде, където е възможно да не се замени Prolog в текста с Пролог? Alexd 16:21, 14 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Дължа ти извинение и те моля да го приемеш: Моля да ме извиниш, че спорих за сметките - и ти си прав!

По въпроса как се смятат гласовете също има каша, породена от липсата на приети правила - ти се ръководиш от подходящо, но неприето правило, аз давам предимство на прието, макар и неподходящо правило. Всеки е прав от своята си камбанария. Понеже не очаквам да получа снизходително потупване, че съм бил поне малко прав, ти пробутвам само половинчато извинение . Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 07:59, 17 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Безкрайната лига на Справедливостта, се пише както предшественика си, Лигата на Справедливостта, с главно "С", щот Справедливостта играе ролята на име. И споко, недей да поправяш статиите за Анимационната вселена на ДиСи, както винаги съм казвал - "Знам си работата". Прави го ако обичаш, само ако имашда добавяш нещо. Потребител:Batman tas

И бтв, харесва ми новия превод, само че не ми се нрави това, че "Справедливост" пак е с малка буква.

Тук "справедливост" играе главна роля, тя е тази която притежава лигата, нещо необятно е, не само име. Тя е причината за борбата с лошите и във всеки епизод тя е главната тема. Специално тук, не става въпрос за българските правила на правопис. Потребител:Batman tas

А за кои правила за правопис става дума? Щото аз съм свикнал на български език да използвам български правила. --Емил Петков 15:58, 1 декември 2006 (UTC)[отговор]

Иииииий значииии, добре де, ами ако беше "Лигата на емил", неслучайно написах "емил" с малко "Е". Ти така ли щеше да си го оставиш, или щеше да го направиш с главна буква. Според мен, случаят е същия. Потребител:Batman tas

Разбирам те, имал си кофти опит с потребители, които ревниво са си пазили творенията от чужди намеси и критики. Случаят обаче не е такъв и би било добре да си смениш аршина. С малко добра воля може би ще измислим достатъчно добро решение на проблема. Изпадането в заяждания на дребно само вреди, затова - извини ме, че и аз самата се поддадох (въпроса защо не си реагирал своевременно, естествено че не очаквам да изчиташ всяка статия!). И между другото, много обичам второто изречение, с което се представяш в личната си страница. --Spiritia 10:30, 6 декември 2006 (UTC)[отговор]

Ревнивото пазене в случая не е от значение. От значение е, че въпросният потребител (за един се сещам в момента), създаваше прецеденти със заглавията на почти всяка статия, която измисляше — най-често названия на английски, с достатъчно непреведени изрази в самата статия. После започваше ревниво да пази и да води редакционни войни. Ти можеш да превеждаш много по-добре от него, но наистина насъбралата се горчилка си казва думата. Предварително се извинявам и за бъдещи проявления на този феномен. Ще се опитам да приложа някакъв контрол. --Емил Петков 11:31, 6 декември 2006 (UTC)[отговор]

Мерси за оправената боза! Така е, като човек работи преуморен :-( -- Григор Гачев 20:57, 15 декември 2006 (UTC)[отговор]

Винаги съм се чудил, защо някой хора наричат германците немци, сътветно немски и т.н. Ще ти бъда благодарен, ако ми отговориш на този въпрос, защото виждам, че имаш някаква позиция. --Ivanko 13:44, 16 декември 2006 (UTC)[отговор]

В някои случаи, като например това как се казва нещо, е излишно да се задават въпроси "защо". Чувал съм една теория по въпроса, но не смятам, че това е от значение. --Емил Петков 19:48, 16 декември 2006 (UTC)[отговор]

Емиле, надявам се да ми простиш намесата, ама сърце юнашко не трае !

Иванко, всъщност това го правят „само някои“ - sr:Немци/hr:Nijemci, sl:Nemci, cs:Kategorie:Němci, sk:Kategória:Nemecké osobnosti, pl:Kategoria:Niemcy (biografie) ru:Немцы, дори os:Немыцаг адæм. Някои други дори са изпаднали в такава силна заблуда, че викат на държавата по също толкова чуден начин - be:Нямеччына, uk:Німеччина. Но предполагам, ти приемаш, че те не разбират за какво иде реч и ние изобщо не трябва да им обръщаме внимание. Правилно ли те разбрах или бъркам някъде? -- Златко ± ^{(беседа)} 20:37, 16 декември 2006 (UTC)[отговор]

Моята молба е да не триеш или преместваш статии като тази така пребързано, преди да аргументираш в Беседата! Благодаря предварително! --Илиян 21:51, 18 декември 2006 (UTC)[отговор]

Разделих статията на две части, защото ми се виждаше прекалено голяма, а и текстът на Авари/по д-р Живко Г.Войников е малко объркан и хипотетичен. --Ема 11:44, 19 декември 2006 (UTC)[отговор]

Също така няма източници и не става ясно дали е негова лична хипотеза или изложение на по-разпространено мнение. Май не е копирано от Интернет, така че виси. --Спас Колев 11:51, 19 декември 2006 (UTC)[отговор]

Нищо де. То предложението за сливане ще си стои, докато се оправи изнесеното евенуално. --Емил Петков 12:12, 19 декември 2006 (UTC)[отговор]

Здрасти, аз не бях много сигурна дали перкусионните не са вид ударни, затова не смеех сама да пипам. Мислех си, че перкусионни са преимуществено ударните инструменти, които се удрят с ръце (не с палки). Ако си сигурен, че са едно и също нещо, остави ми тази корекция на мен, и без това снова по тези статии и късам нерви.

И да ти кажа, че тия дни ще пиша в беседата на генеричната марка какво ново съм намерила (в резюме, термин „генерична марка“ така и не намерих, на практика в България няма термин, а различни многословни описателни определения, но поне открих как се третира в законодателството ни, а и това е нещичко). Поздрави, Спири / беседка 20:56, 29 декември 2006 (UTC)[отговор]