Потребител беседа:91.139.213.126

Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия!

Не се колебай да прегледаш Наръчника на уикипедианеца, с повече подробности за промяната, създаването и оформлението на статиите. Може също да прелистиш често задаваните въпроси и да изпробваш как работи системата в пясъчника. За да научиш повече за картинките в Уикипедия, започни оттук. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на страницата за разговори.

В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците. За краткост на първо време можеш да погледнеш Уикипищова.

Можеш също така да се регистрираш – това не е задължително, но дава някои предимства.

Поздрави,Vodnokon4e (беседа) 15:05, 23 януари 2019 (UTC)[отговор]

Здравейте! Искам лично да Ви благодаря за редакциите в страницата Тома Аквински. Уикипедия има нужда точно от хора като Вас! Надявам се, че ще продължите и в бъдеще да обогатявате по такъв чудесен начин свободното и общодостъпно познание на родния ни език. Още веднъж най-сърдечни благодарности – и не забравяйте също, че винаги можете да се регистрирате.

Ket (беседа) 08:07, 16 септември 2019 (UTC)[отговор]

Здравейте! Искам лично да Ви благодаря за редакциите в страницата Слънчева система. Уикипедия има нужда точно от хора като Вас! Надявам се, че ще продължите и в бъдеще да обогатявате по такъв чудесен начин свободното и общодостъпно познание на родния ни език. Още веднъж най-сърдечни благодарности – и не забравяйте също, че винаги можете да се регистрирате.

Ket (беседа) 08:31, 25 септември 2020 (UTC)[отговор]

Само ако обичате при поставяне на вътрешни препратки да не включвате и препинателните знаци - спътници, а не спътници, --Ket (беседа) 08:45, 25 септември 2020 (UTC)[отговор]

Здравейте и от мен. Очевидно знаете много за Подвис и, надявам се, няма да е проблем за Вас да цитирате източник/източници, както е изискването.--Randona.bg (беседа) 08:50, 27 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Привет! Пиша, тъй като върнах редакциите ви в пермутация, но пропуснах да сложа коментар защо го правя - шаблоните за нужда от редактиране в статиите се слагат поради някаква причина и докато тази причина не е отстранена, не следва да се премахват. В случая сте премахнали шаблона за липса на източници, без да посочите източници. Наличието на цитирана книга, без конкретни страници и без конкретно посочване вътре в текста за кои параграфи се отнася, не отговаря на изискването за посочване на източници. Също така уводното изречение в статиите в Уикипедия винаги върви по един и същ шаблон - напр.<заглавието> е <термин в математиката>, който означава <...>. Редакцията Ви на правилно уведно изречение не беше конструктивна. Надявам се тази информация да Ви е от полза при бъдещи редакции. Elizaiv22 (беседа) 17:05, 27 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Здравей, Елиза!

Ще имам предвид двете твои забележки.

Благодаря ти за обясненията. Те ще ми бъдат от полза

и при редактиране на други страници.

Същевременно не съм съгласен,

че уводното изречение на статията "Пермутация" било добро.

Например обозначението n няма място в това определение.

То може да се въведе по-нататък, но не и в определението.

Ще се наложи да прегледам статията отново,

защото, доколкото разбирам, са отменени всички мои промени

от последната редакция. 91.139.213.126 16:52, 29 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Освен това не е вярно,

че пермутациите се състоят САМО от естествени числа;

те могат да се състоят от произволни елементи, например букви.

Изобщо уводното изречение беше заблуждаващо. 91.139.213.126 16:55, 29 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Привет, не оспорвам верността или точността на дефиницията; обърнах ви внимание единствено върху начина, по който се конструира уводното изречение - можете да го видите в доста други статии за ориентир. Elizaiv22 (беседа) 11:52, 14 декември 2022 (UTC)[отговор]

Здравейте, виждам, че имате добри приноси. Може би е времe да си създадете аканут? Това може да Ви даде редица предимства. --Стан (беседа) 11:39, 14 декември 2022 (UTC)[отговор]

Здравейте! В българския език е прието да се използва средно тире като показател за липсваща глаголна част или за отделяне на вметнат/поясняващ израз. Цифрите над 9999 се изписват с интервал помежду всяка тройка числа (посока е от дясно наляво). Също забелязвам, че бъркате дори в имена на файлове и шаблони, което често води до тяхното счупване. Моля Ви, преди да запазите редакцията си, старайте се да правите предварителен преглед, за да видите дали всичко е наред. Благодаря! --Ted Masters (беседа) 23:06, 13 януари 2023 (UTC)[отговор]

За пореден път: страниците не се местят чрез копи-пейст. Има си вградена функция. Можете да се регистрирате (не боли много), за да местите страници. Друго: избягвайте да поставяте несекаеми интервали след всяка дума. Това при ниска резолюция и малък екран води до неприятно удължаване на изречението извън допустимата ширина. Трябва да се скролва допълнително по хоризонталата, за да се изчете изречението/абзацът. --Ted Masters (беседа) 14:50, 17 септември 2023 (UTC)[отговор]

Моля подписвайте се на беседите - става с четири тилди или с иконката със заврънкулка над полето за редактиране Ket (беседа) 15:37, 29 август 2023 (UTC)[отговор]

Забелязвам, че във всички статии, които редактираш, заместваш обикновените интервали с така наречените твърди интервали, което влошава оформлението. Отделно слагаш <br> тагове, вместо да отделяш абзаците, оставяйки един празен ред (в редактора на код) или натискайки ENTER (във визуалния редактор). Моля те, имай предвид, че в Wikipedia има възприет стил на оформление и освен ако не е наложително, не е добра идея да го пренебрегваме. Успех и благодаря за приносите ти! Carbonaro. (беседа) 08:15, 18 септември 2023 (UTC)[отговор]

Както ви е писано многократно Уикипедия има възприет стил на оформление. Съобразете се с него или ще редакциите ви ще бъдат връщани, а вие блокиран. --ShadeOfGrey (беседа) 17:49, 19 септември 2023 (UTC)[отговор]

Тъкмо щях да пиша предупреждение. Никакъв диалог. Ако не си съгласен с някои неща, които ти обясняваме, трябва да ги коментираш. Carbonaro. (беседа) 17:54, 19 септември 2023 (UTC)[отговор]

Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от два часа в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради злоупотреба с привилегията да редактирате. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

ShadeOfGrey (беседа) 17:50, 19 септември 2023 (UTC)[отговор]

Моля те, ако съм те разочаровал, искам да знаеш, че не тая лоши чувства към теб. Редакциите ти са изключително полезни за Wikipedia. Единствените проблеми, заради които те бяха върнати, бяха шпациите и HTML таговете за нов ред. След като няколко пъти ти беше обяснено защо не се слагат и ти продължи постарому, тогава се намеси администратор. Изобщо не е вярно, че съм охранявал зорко страницата, и не съм някакъв авторитет, който да се разпорежда кое как трябва да е. Аз съм обикновен уикипедианец като теб, който понякога прекарва свободното си време тук.

А иначе защо се обръщаш с такава молба към мен? Ако не аз, всеки може рано или късно да промени статията, така че както си направил връзките, вече да не работят. Carbonaro. (беседа) 12:31, 23 септември 2023 (UTC)[отговор]

Да, точно така, правени са с робот. Borislav е бил човекът, допринесъл с това навремето. Можеш да се обърнеш към него, но не знам дали ще има сили и време да се занимава. Carbonaro. (беседа) 13:50, 23 септември 2023 (UTC)[отговор]

Прекалявате с редакциите в статиите за българския език. Уикипедия е преди всичко енциклопедия. Статиите тук не са и не бива да бъдат изчерпателно четиво по темата. Да не говорим за разсъждения като тези. Такива изобщо нямат място в Уикипедия тъй като се явяват оригинални изследвания.
С две думи недейте да пишете учебник по български език в Уикипедия. Сале (беседа) 09:20, 24 септември 2023 (UTC)[отговор]

Не съм много съгласен, Сале. Не можем да ограничаваме хората да пишат. Доскоро всяка десета редакция беше за футболист. След дълги романи, които се изписаха в продължение на години, преработихме критериите и сега са по-стриктни в това отношение. Сега пък българският език ни е проблем. Веднъж да се появи някой, който очевидно разбира и има ентусиазъм да обогатява проекта в тази насока, и той бива отпратен. Да, забелязвам и аз, че откъм оформлението има какво да се желае, но засега нещата са под контрол. Лично аз единствено за статията „Предположителна глаголна форма“ имах някакви притеснения, които изказах на беседата на Randona.bg, но не успяхме да намерим решение. Carbonaro. (беседа) 13:28, 24 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro., българският език не е проблем и е добре че някой който очевидно е специалист се е захванал да работи в Уикипедия, но това не означава че е допустимо да развие една или няколко статии в учебник по български език. Това че Уикипедия не допуска оригинални изследвания не е нещо за което може да си затваряме очите. Също както би било идиотско дори за значим футболист да се напише подробен текст описващ всеки един мач който е играл поотделно също толкова неуместно са абсурдно подробните примери в статии като Минало свършено време. Във вида в който 91.139.213.126 я е развил това не е енциклопедична статия. Сале (беседа) 13:38, 24 септември 2023 (UTC)[отговор]

Прав си, че текстът неусетно става твърде дълъг, но това все пак не е статия за личност, която, ако бъде представена така, ще си е чиста реклама. Може да нямам добра преценка и ще се радвам да ме опровергаеш, но нали статии като България, Варна, Руско-японска война също наброяват десетки хиляди байтове. Те също не следва да са представени като по учебник, но въпреки това съдържат достатъчно изчерпателна информация за всеки, който би я намерил за полезна. Оригиналните изследвания изобщо не ги коментирам. Все още чакам Randona.bg като специалист да резолира. Искрено се надявам нерегистрираният потребител да си служи с източници и да не пише каквото му хрумне. За такива неща трябва да се следи, молбата ми беше да не го обезкуражаваш, имайки предвид колко старание е вложил. Carbonaro. (беседа) 14:41, 24 септември 2023 (UTC)[отговор]

Освен споменатото редактираните статии (както беше отбелязал Мико) се разширяват само от гледна точка на българския език, а самото име на статията е за общия случай. Примерно това може да има смисъл в статията, която обхваща наставките за различните езици. --ShadeOfGrey (беседа) 14:54, 24 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro., по повод на статиите с десетки хиляди байтове от доста време гледам една страница за българско село която е стотици хиляди, двукратно повече от тази за България, и постоянно се чудя кога на някого другиго ще му направи впечатление. 300 хиляди байта. За сравнение България е 150 а Варна 170. При това в статията за селото има коректно цитирани стотици източници за информация, която хич не се връзва с представите за енциклопедичност. Сале (беседа) 20:18, 24 септември 2023 (UTC)[отговор]

Аз следя дългите страници от известно време, но се чувствам безпомощна. Дали да не го обсъдим на Разговори? Ket (беседа) 02:41, 25 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro., единствено не съм съгласен че е неусетно :) Сале (беседа) 14:55, 24 септември 2023 (UTC)[отговор]

Не знам дали ще прочетете отговора ми тук. Трима сте, та не ми се копира три пъти един и същи текст по личните ви страници.  :-)

1) Сале е прав за статията "Деятелен залог". Още като пишех текста, който той критикува, видях, че става твърде дълъг. Но нещо не можах да си събера мислите. Надявам се, че текстът не е изчезнал напълно (сигурно го има някъде из историята на страницата). След някой и друг ден ще му хвърля пак едно око. Надявам се да успея да се стегна и да разбера какво съм искал да кажа.  :-)

Какъв беше проблемът на тази страница, та се реших да пиша дългото съчинение? Тя правилно представяше различните гледни точки. Обаче някак си не даваше заключение. Да, ясно, че "Уикипедия" няма такова задължение. Обаче в езика има и книжовна норма, каквито и мнения да поддържат отделните филолози. Поставих се на мястото на някого, който иска да се ограмоти в тази област. И сметнах, че статията може да го обърка. Този мислел тъй, другият мислел иначе, а в крайна сметка тези изречения в какъв залог са? Въпросът има съвсем конкретен отговор с оглед на днешната езикова норма. И е добре този отговор да се обоснове някак си, защото консенсусът не е случаен. Обосновката обаче се оказа трудна. :-(

2) Какви са проблемите с предположителната глаголна форма?

Терминологията се развива постоянно, не секват разни спорове как е най-добре да се класифицира това или онова езиково явление. Но не се спори за съществуването на предположителните глаголни форми, описани в статията.

3) За абсурдно подробните примери в статията "Минало свършено време".

Да, има такова нещо. Целта беше да се илюстрират всевъзможните случаи. Ако става дума за таблиците със спрежения, мисля, че са достатъчно стегнати, макар и подробни. Ако става дума за новия раздел "Ударение", там текстът май стана твърде дълъг, защото всеки пример (глагол) е на отделен ред. Мисля, че се сещам как да го съкратя. Примерите там са (почти) същите глаголи, чиито окончания са описани в таблиците от предишните раздели. Можем просто да вкараме ударенията в таблиците. Това ще намали дължината на страницата значително. Одобрявате ли?

4) За това, че статията се казвала (например) "Минало свършено време", а се говорело само за българския език:

Намирам го за нормално. В началото има препратка "аорист" към общото понятие. Ако тя е недостатъчна, може да се направи отделна статия "Минало свършено време в различните езици". Обратната политика не ми изглежда приемлива (въпреки че тук ще оставя вие да прецените според правилата на "Уикипедия"), защото:

а) В един момент човек трудно може да намери информацията, която му трябва. Отварям например статията "Число" (граматика) и попадам на страхотно околосветско пътешествие. ;-) Пише за граматическото число в какви ли не езици, някои от които не ги бях чувал. Само че за число в българския език се споменаваше доста оскъдно.

б) Разбира се, заглавието може да се промени (например) на "Минало свършено време в българския език". Но и това уточнение ще се окаже недостатъчно. Един от вас (май че Мико) каза по повод една от езиковите статии, че се отнасяла само за книжовния език, а не включвала информация за народните говори. Значи трябва още да уточним заглавието: "Минало свършено време в българския книжовен език". Е, да, ама книжовната норма се е променяла няколко пъти. Значи още по-дълго заглавие? "Минало свършено време в българския книжовен език след 2012 г."  :-) И по-дълго може.  ;-)

Ще се стигне до трудно откриваема статия, към която почти не сочат препратки. :-( Не знам вие на какво мнение, но според мен заглавието трябва да е кратко и стегнато. И да отговаря на очакванията на масовия читател. Очевидно е, че ако човек напише в търсачка "Минало свършено време", значи търси информация за българския език.

Та така, по тази точка не намирам за уместно да удължим заглавията на езиковите статии. Пък и правилата на "Уикипедия" май не го изискват (с такова впечатление съм останал от други подобни дискусии).

Благодаря за конструктивните забележки!

91.139.213.126 18:51, 24 септември 2023 (UTC)[отговор]

Преди всичко радвам се че имате желание за дискусия.

Веднага правя едно уточнение. Това не е Ваша лична страница а беседа и то не лична. Лични страници имат само регистрираните потребители. Ако утре Вашият интернет доставчик предостави този IP адрес на другиго няма как да се разбере кой кой е. Това по повод на причините да се регистрирате.

По нататък:

„ Какъв беше проблемът ... Обаче някак си не даваше заключение. Да, ясно, че "Уикипедия" няма такова задължение. “

Уикипедия не просто няма задължение да дава заключения а изобщо няма такова право. Тук не можем да правим свои заключения, интерпретации и да изказваме собствено мнение. Можем само и единствено да предаваме информацията от цитираните източници. При това ако те са със защитени авторски права както е в случая с практически всички печатни издания, нямаме право да копираме точния текст.

„ Обаче в езика има и книжовна норма, каквито и мнения да поддържат отделните филолози “

Когато има различни мнения в дадена област би могло и често трябва да се цитират тези различни мнения. Стига разбира се да не са на пишман-специалисти като тук вече преценката започва да става сложна.

Всъщност съветвам Ви да се запознаете внимателно с един основен принцип в Уикипедия. Този на неутралната гледна точка. Убеден съм че това ще помогне много да разберете защо някои от досегашните Ви редакции са проблематични.

Между другото към момента консенсусът в българоезичната Уикипедия е при спорни въпроси да се допитваме до ИБЕ и да приемаме тяхното становище за окончателно. Наясно съм колко много филолози не са съвсем съгласни с ИБЕ, но засега това е „Соломоновото решение“ на нашата общност.

За подробните примери мисля че прекалих с епитета. Все пак смятам че са прекалено подробни като за енциклопедия. Биха били напълно подходящи за учебно помагало или научен труд, но Уикипедия не е място за това.

За това дали Минало свършено време трябва да се отнася само за българския език или за всички езици установената ни практика е по-скоро обратната. Статията да е за общото понятие а към нея може да има подстраница "Минало свършено време в българския език". Всъщност доколкото имаме статия Аорист по-рано мислех да ги предложа за сливане.

„ Отварям например статията "Число" (граматика) и попадам на страхотно околосветско пътешествие. ;-) Пише за граматическото число в какви ли не езици, някои от които не ги бях чувал. Само че за число в българския език се споменаваше доста оскъдно. “

Давате много добър пример с Число (граматика). В случая Уикипедия е свършила доста добра работа. Хем сте научили нещо за други езици, хем Ви е подразнила с липсата на някаква информация или ако не липса трудността да я намерите, което пък е чудесен повод да се ядосате и да се захванете да подобрите тази статия, Уикипедия като цяло а по този начин и светът в който живеем. Казвам това без грам сарказъм и напълно сериозно. „Ама това не е правилно!“ много често е основната „подпалка“ която кара някой да се захване с Уикипедия а че тя прави светът в който живеем по-добър мисля отдавна е очевидно.

„ Очевидно е, че ако човек напише в търсачка "Минало свършено време", значи търси информация за българския език “

Ето това е твърдение по което може да спорим доста дълго без да стигнем до единодушно мнение, но въпреки това с отлични шансове да стигнем до консенсус особено ако се включат повече хора. Сале (беседа) 19:55, 24 септември 2023 (UTC)[отговор]

Само да уточня още нещо, на пръв поглед дребно, но всъщност точно по темата за имената на страниците (ясно е, че има нещо като състезание за по-къси заглавия: по-привлекателни са). Специално граматическите времена се различават много в различните езици. Строго погледнато (и малко силно казано), минало свършено време (или кое да е друго време) го има само в българския език! Например английското време past simple има много общи черти с българското минало свършено, но все пак не съвпадат. Класически пример от граматиките:

Ow! I've burnt myself! (present perfect)

На английски изпъква връзката с настоящето ("боли ме"). На български нормално не може да се използва минало неопределено в това изречение, а само минало свършено:

Ох! Изгорих се!

Минало неопределено може да се използва само ако човек не е усетил самото изгаряне:

Я, изгорил съм си ризата при гладенето!

От позицията, че минало свършено време (с точно тези свои употреби, които има, а не с някакви други) се среща само в българския език, следва, че е излишно да се добавя пояснение "в българския език" към заглавието на статията.

91.139.213.126 05:24, 25 септември 2023 (UTC)[отговор]

91.139.213.126, източник за това че минало свършено време се среща само в българския език и в никой друг имате ли? Силно се съмнявам, че ще намерите такъв при положение че по света се говорят няколко хиляди езика и още повече че с това твърдение оспорвате статията Аорист. Сале (беседа) 15:21, 25 септември 2023 (UTC)[отговор]

Нямам. :-) Няма и да търся! ;-) Твърдението умишлено е формулирано предизвикателно. За да провокира размисъл: дали е уместно в една и съща статия да се наблъска информация за уж сходни езикови явления, които обаче се различават къде по-малко, къде повече?

Колкото до термина "аорист": Строго погледнато, това е название само на глаголно време в един конкретен език — латинския. Може да се употребява по аналогия за подобни глаголни времена в други езици, но аналогията няма да бъде стопроцентова. Все пак латинската терминология е международно приета, та ще продължи да се употребява. Пък е и удобна: няма как вместо "аористна основа" да се каже "миналосвършена основа". :-) А пък "основа на минало свършено време" може да се каже, ама е много дълго.

Това, че някои неща пишеш по свои наблюдения, трябва да избягваш. Знам, че са верни, но по принцип този подход не прави добро впечатление в Wikipedia. Силно препоръчително е да има източници. Така и читателите ще знаят къде да погледнат, ако се интересуват от темата. Carbonaro. (беседа) 16:14, 25 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro., писането по свои наблюдения не просто трябва да се избягва а е недопустимо и не просто не прави добро впечатление ами може да доведе и до блокиране. Сале (беседа) 15:48, 26 септември 2023 (UTC)[отговор]

Ех, Сале, защо не казваш нещата по-благо, нали всеки се учи отначало, допуска грешки, трябва да знае, че има нашата подкрепа. Ако се вижда, че не е тук, за да създава енциклопедия, много ясно, че ще бъде блокиран, но едва ли би го предразположило, ако това е първото нещо, което му се каже. Carbonaro. (беседа) 15:56, 26 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro., защото като инженер с дългогодишен стаж в ИТ сферата се старая да използвам възможно най-точните термини а не да говоря завоалирано. Не мога да кажа на черното неособено бяло. А когато някой след неколкократни обяснения, че в Уикипедия не се допускат собствени мнения, изследвания, разсъждения и т.н. продължава да прави редакции с „по мои наблюдения“ в резюмето У:ППД почва бързо да намалява. Експоненциално по инженерному :) Сале (беседа) 16:03, 26 септември 2023 (UTC)[отговор]

Добро ченге, лошо ченге. Carbonaro. (беседа) 16:08, 26 септември 2023 (UTC)[отговор]

Гледайки последните редакции все повече се убеждавам че целта не е създаване на енциклопедични статии. В най-добрия случай върви към преписване на цялото съдържание на Практическа българска граматика на Пашов. В най-лошия към създаване на голям обем от собствени интерпретации в областта на граматиката. И двете нямат място тук. Сале (беседа) 16:22, 26 септември 2023 (UTC)[отговор]

Това с доброто и лошото ченге беше интересно. Благодаря!  ;-)

Не се безпокойте, спирам да редактирам. Бездруго нямаше да продължи вечно. Имах малко свободно време, някои неща липсваха, предложих едно-друго... Съжалявам, ако нещо не се е получило, както трябва. Желая ви успех с енциклопедията!

91.139.213.126 21:50, 26 септември 2023 (UTC)[отговор]

91.139.213.126, идеята не е да спирате да редактирате а да редактирате енциклопедия Сале (беседа) 21:54, 26 септември 2023 (UTC)[отговор]

Защо пише, че в българския родителният падеж се образува най-често с предлога на? Ами случаите янковата съпруга (съпругата на Янко), учителската чанта (чантата на учителя)? Carbonaro. (беседа) 05:06, 29 септември 2023 (UTC)[отговор]

Не знам. Вероятно защото така пишеше и по-рано. :-) Моите поправки бяха незначителни. Строго погледнато, в българския език вече няма падежи, изразявани синтетично (чрез падежни окончания). Ако говорим за падежи, изразявани аналитично (с предлози), то падежите са толкова, колкото са предлозите. А може би и повече, защото някои предлози, например на, имат по няколко значения. То и един падеж има по няколко значения. Родителният падеж (например в руския език) изразява не само принадлежност, а и материал; в последния случай българският предлог е от (маса от дърво = дървена маса). В руския език (и в другите синтетични езици) различните значения на един падеж се обединяват от общите окончания. В (ново)българския език няма какво да ги обединява, така че би било по-правилно да говорим за значенията на предлозите в българския език, а не за падежите в него. 91.139.213.126 05:50, 29 септември 2023 (UTC)[отговор]

А пък и падежите все пак са свързани с формообразуването, не със словообразуването. Например народу е друга форма на народ, но пак е съществително име. Докато народен вече е прилагателно. Та не знам дали преходи от Янко към Янковата могат да минат за падежи. ;-) Използвана е наставка, не окончание. 91.139.213.126 09:17, 29 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro, дали не разбърках нещо в дървото на категориите? Трябва да е дърво, нали? Не може А да вкллючва Б, Б да включва В и А да включва В ? Или може? Бърниках само из страниците за падежи. Някои се включваха в категорията "Падежи", други — не. Направих ги всички да се включват в нея. Обаче някои се включваха и в категорията "Граматика". Махнах ги от нея, защото "Падежи" се включва в "Граматика". Пък отделно имало и категория "Българска граматика"... 91.139.213.126 05:50, 29 септември 2023 (UTC)[отговор]

Моля Ви, статиите, които създавате имат ужасно тесен нормативно прескрибиращ поглед, изцяло базиран на книжовния език. Тук е редно да се описват езиковите явления в цялата им широта, а не само тясната книжовна норма. Българският език и българският книжовен език не са равнозначни. Вижте беседата на променливо я. Мисля писах го и на друго място. -- Мико (беседа) 08:33, 4 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Това преименуване показва както фрапиращо незачитане или непознаване на правописните правила, така и налагане на авторски виждания. Вече Ви беше обяснено, че тук оригинални изследвания са недопустими, а явно имате афинитет към тях. Ако продължавате в този дух ще предприема/поискам съответни мерки. --Randona.bg (беседа) 16:33, 4 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Не разбирам защо изписването "Йозеф Хайдън" (с "ъ") "показва както фрапиращо незачитане или непознаване на правописните правила, така и налагане на авторски виждания." Изписването "Хайдън" (с "ъ") е в съгласие с официалните правила и с учленителните навици на българите: както ви е добре известно, не може в края на думата да има сонорен звук, предшестван от шумова съгласна. Същото е положението със "Сартър", но там уикипедианците са се споразумели за правилния вариант.

91.139.213.126 10:13, 5 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Източник? Конкретен, директен към такива „официални правила“? За мен не е проблем да Ви ги цитирам, но държа да покажете на какво базирате твърденията си.

И тъй като даден разговор се води на едно място, а е започнат тук, местя отговора от моята беседа тук. --Randona.bg (беседа) 14:42, 5 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Здравей, Randona.bg! Забавих се с отговора, за да проверя случая по-внимателно. Действително, според последните правописни норми правилното изписване е "Хайдн" (без "н"): вмъкването на "ъ" е само пред "р" и "л". Съжалявам за редакцията на текста (вмъкването на "ъ"). Различието, направено от кодификатора между "р" и "л", от една страна, и "н" и "м", от друга, е странно и неприемливо за мен, но това е само лично мнение. Щом правописните правила са за изписването без "ъ", Уикипедия трябва да се съобрази с тях. Още веднъж се извинявам за неуместната редакция.

Случайно да знаеш какви са мотивите за прокарването на такова различие между двете групи сонорни съгласни? Смятам, че на български е невъзможно да се изговори "Хайдн" без "ъ". Има и теоретично обяснение, което вероятно знаеш: звучността на фонемите:

гласни > й > другите сонори > шумовите съгласни.

В случая имаме

х < а > й > д < н.

При шумовата съгласна "д" се достига минимум, от нея започва увеличаване на звучността, тоест нова сричка. В българския език няма сричкотворно "н", така че какъв би могъл да бъде мотивът за странното разделяне на сонорите на две групи според правилото?

91.139.213.126 20:32, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Радвам се, че сте прочели съответните правописните норми, те впрочем не могат да се нарекат „последните“, защото са от много десетилетия.

Проблемът идва от това, че пишете без да се придържате към източници – пишете по свои впечатления/виждания и всъщност правите авторски/оригинални, както се наричат тук, изследвания. Които са недопустими в Уикипедия. Тъй че или ще трябва да промените маниера си на писане и да спазвате правилата, особено тези за цитиране и то коректно, или мястото Ви не е тук.

Колкото до обсъждания на мотиви на ИБЕ, ще се въздържа от лични мнения; ако наистина Ви интересува, обърнете се към тях. Уикипедия не е форум, а и лично аз нямам афинитет към форуми. --Randona.bg (беседа) 17:27, 12 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Естествено, грешките трябва да се поправят, но няма да се съглася, че пиша без източници. Въпреки че българският ми е роден език, правя справка за всяко твърдение, в което се съмнявам поне малко. В историите на страниците, които съм редактирал, могат да се проследят поправките. Твърдението за "Хайдън" (и "Сартър") с "ъ" не е моя измислица, а го има (със съответните обяснения) в някои граматики от края на XX век, които съм цитирал (не в статията за Хайдън, разбира се). В конкретния случай проблемът е бил в ползването на стар източник. А за да реша да направя по-обстойна справка (каквато направих, когато ми обърна внимание), е нужно поне малко да предполагам, че правилото е променено. Обаче това е едно от правилата, при които не е естествено да се очаква промяна: изговорът "Хайдн" (както и "Сартр") не съответства на учленителните навици на българите. Въпреки уважението си към добрата работа, която ИБЕ на БАН върши, намирам за нелогични някои решения на кодификатора. Затова попитах за мотивите. Възможно е да си променя мнението, след като ги науча.

Накратко, в конкретния случай има изненадваща за мен промяна в правило. А не писане без източници. :-)

Още веднъж благодаря за посочването на грешката.

91.139.213.126 18:23, 12 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Правилото е такова поне от 1983 година (Правописен речник на съвременния български книжовен език, БАН), да не ровя още по-назад. Освен това прочетете и правилото за наложеност, което май също сте пропуснали. Та дори сега ИБЕ да промени нещо, няма да имате право да промените Хайдн на Хайдън и т.н. --Randona.bg (беседа) 18:39, 12 октомври 2023 (UTC)[отговор]

В езикови статии, редактирани от един и същи потребител (Мико), забелязвам практика от негова страна да илюстрира езикови грешки със снимки на надписи, които съдържат имената на авторите си:

„Определителен член в българския език“.

„Ят в новобългарския език“.

Намирам това поведение на Мико за некоректно: то е равносилно на публично порицание на авторите на надписите. Уикипедия не е жълто вестниче, нито място за саморазправа с неудобни хора. Преди време обсъдих проблема с Мико на беседата на първата от двете посочени статии, но той отказа да се вслуша в аргументите ми и отмени действията ми по изтриване на снимката от първата статия.

Понеже виждам, че редовно редактирате статии в Уикипедия, ви обръщам внимание върху случая. Моля да бъдат изтрити двете посочени снимки (и други подобни на тях, ако има). Смятам, че е обидно за Уикипедия да се оформят статии по този начин.

91.139.213.126 16:55, 5 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Това го пишете на мен!? Странен подход... пингвате ме и ми говорите в трето лице. Не бих се заклел, че проява на добър тон, съжалявам, че трябва да Ви го кажа. Статиите си имат беседи, моля Ви използвайте ги и също така, моля Ви, не ме пингвайте по този начин. -- Мико (беседа) 17:27, 5 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Пиша го за Вас, Мико, но не само на Вас, а и на други редактори на Уикипедия. Проблемът засяга повече от една Ваша статия, очевидно е Ваш присъщ стил. А беседата Ви не можах да редактирам, та поне да Ви пратя съобщение, затова писах тук. Радвам се, че сте забелязали темата. 91.139.213.126 18:24, 5 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Това е Вашата беседа - не на други редактори. -- Мико (беседа) 19:32, 5 октомври 2023 (UTC)[отговор]

„ Уикипедия не е жълто вестниче, нито място за саморазправа с неудобни хора. “

Струва ми се, че е добре да прочетете Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност. Ако обвинявате някого, че превръща Уикипедия в „жълто вестниче“ или че използва енциклопедията за „саморазправа с неудобни хора“, добре е да имате наистина солидни доказателства за недобросъвестност. Ако нямате такива, а само предполагате, запазете предположенията за себе си. И под никакъв претекст не се отклонявайте от конструктивния и добронамерен тон. Дори когато вярваме, че някой постъпва недобросъвестно, това не може да бъде основание сами да постъпваме по неподходящ за духа на Уикипедия начин. В Уикипедия:Поведение има малко повече по темата.

Относно същността на забележките Ви, лично аз не ги намирам за основателни. Първо, въпросните надписи вече са били поставени на публични места. Ако в тях присъстват езикови грешки, те вече са били видни за широката общественост и потенциално са могли да станат – или пък не – обект на присмех или порицание. Второ, Уикипедия борави с факти, а фактите – когато са верни и обективно представени – не могат да бъдат определяни като „обидни“, а още по-малко „порицаващи“ (това може да е вярно за техни интерпретации, особено когато и самите факти са неверни или поднесени необективно). Важно за енциклопедията е да представя информацията правдиво и неутрално, което в случая ми се струва налице. Трето, обида може да бъде нанесена на конкретно лице – не на някакви абстрактни „автори“. Не виждам да е написано „това е пример за некадърен надпис, направен от Х“. Нито най-вероятно въобще е известно кои са авторите на тези надписи, нито фокусът е бил върху това кой е автор. Снимките са използвани единствено като енциклопедична илюстрация на, за съжаление, нерядко срещаните около нас грешни употреби на езика.
— Luchesar • Б/П 13:44, 7 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Не е точно така. Не е вярно, че авторите са неизвестни (абстрактни): имената им са върху самите снимки и това са имена на конкретни хора. Истина е, че надписите са били поставени на публични места, тоест могли са да станат обект на критика или даже присмех. Но дори и така са били достъпни за сравнително ограничен кръг от хора — да ги наречем местното общество. Това не е широката общественост. Поставянето на снимките в Уикипедия дава много по-широка гласност на фактите. Ако например някой от авторите на надписите, след като му е било обърнато внимание върху грешката, е решил да свали надписа от мястото, където е бил заснет, той не може да го свали и от Уикипедия. Не е вярно, че фокусът уж не бил върху автора. Текстът на статията може да не споменава конкретния автор (на грешен надпис), но картинките достатъчно много привличат вниманието. Всъщност картинката е първото нещо, което читателят вижда. Не е необходимо да има словесна квалификация от типа на „некадърен надпис“: достатъчно е, че надписът е даден като пример за правописна грешка, тоест отрицателен пример. Повече ме притеснява философията, която личи в извършването и толерирането на подобни редакции. Самият факт, че подобни снимки се търпят, и то с години (вместо да бъдат изтрити пет минути след като са били качени), означава, че целта на достатъчно много редактори (може би и администратори) в Уикипедия са именно дребните клюки, а не енциклопедичността. Все едно че Уикипедия дебне гафовете на малките хора. Досега само звездите бяха обект на преследванията на папараците, сега всеки може да очаква, че някой негов гаф, макар и извършен на публично място, ще стане известен на много повече хора, отколкото е нормално да се очаква. Публикуването на снимка в Уикипедия по своите последици е по-лошо от показването ѝ по телевизията: снимката (или пък текстът) в Уикипедия е видим постоянно. Накратко, правилата на Уикипедия не отменят правилата на морала. 91.139.213.126 21:45, 7 октомври 2023 (UTC)[отговор]

„ Не е вярно, че авторите са неизвестни (абстрактни): имената им са върху самите снимки и това са имена на конкретни хора “

Върху кои снимки има имена на конкретни автори на надписи? Нали разбирате, че говорим за конкретни личности, индивиди. Организации, като например общински съвет, не са хора. Общински съвет не може да бъде „обиден“.

Относно останалите Ви разсъждения, според мен имате твърде крайни разбирания за същността и обхвата на морала. По Вашата логика е недопустимо да се публикува снимка на пукнатина на мост, защото тя ще е „обидна“ или за строителите на моста, или за тези, които отговарят за поддръжката, а най-вероятно и за едните, и за другите.

Първо и преди всичко, както вече беше написано, снимките са използвани единствено за илюстриране на енциклопедичния текст. По никакъв начин не е дори намекнато, че дадените грешни примери трябва да бъдат обект на присмех, презрение или други негативни чувства. За да твърдите, че има зъл умисъл – а именно това би било проблемна употреба – трябва да е очевиден стремеж някой да бъде уязвен. Такъв стремеж аз въобще не виждам. Това, че Вие го виждате, не означава, че сте прав. Както сам сте отбелязали съвсем правилно, тези снимки са престояли дълго време. Излиза, че никой, освен Вас, не е видял в тях проблем.

Впрочем това също е важно. Ако лица, имащи директно отношение към тези примери – членове на общински съвет, собственици на някаква фирма – ни пишат сами с молба да премахнем снимките, защото се чувстват неудобно, че са допуснали – макар да не са направили лично – такива грешни надписи, сигурен съм, че общността би разгледала случаите и може би би се отнесла с разбиране. Но такива запитвания не е имало. И може би защото самите имащи директно отношение хора въобще не се впечатляват от подобни неща, за разлика от Вас. Което, според мен, е правилното поведение.

А е правилно, защото няма нищо срамно, а още по-малко „позорно“, в това човек да греши. Всички грешим. Постоянно. Това не само е човешко – това е начинът, по който се усъвършенстваме. Единствено глупаците вярват, че не грешат никога. Единствено не грешат тези, които никога нищо не правят. Да се стигматизират грешките, да се смятат за нещо позорно е крайно, крайно вредно отношение. Което обаче, признавам, е доста популярно у нас. Но това не го прави по-малко вредно.

Ако аз съм на мястото на тези хора и ако въобще реша да обърна внимание на тези случаи, бих изпратил снимки с поправените текстове и бил помолил да бъдат добавени като пример как в подобни случаи грешките се поправят. Смятам, че е излишно, защото никой и така не твърди, че даден общински съвет или фирма са неграмотни (те със сигурност не са правили надписите сами), но ако нещо би се предприемало, това би било по-доброто и правилно решение. Защото то показва какъв е правилният начин да се справяме с грешките – да ги поправяме. Защото това е начинът да ставаме самите ние по-добри.

Последните разсъждения обаче са по-скоро общожитейски. За конкретния случай най-важно е, че – това е моето виждане – снимките са използвани с илюстративна цел, изцяло в съответствие с целите на Уикипедия, и по никакъв начин не виждам да накърняват морала.
— Luchesar • Б/П 22:11, 7 октомври 2023 (UTC)[отговор]

1) "Върху кои снимки има имена на конкретни автори на надписи?" — Име на човек (т.е. физическо лице) има върху снимката, дадена като пример за грешна употреба на буквата ят. Впрочем не бих прокарал толкова рязка граница между физически и юридически лица. Не говорим за престъплението обида по НК. Разговорът не е юридически. Поне засега.

2) Съгласен съм по примера с пукнатината в моста, но там става въпрос за друго нещо. Грешката в моста не бива да бъде премълчавана, защото се рискува човешки живот.

3) Поначало съм съгласен с разсъжденията "как се поправят грешки" и "как се става по-добър", но в случая те нямат тежест, защото са направени на чужд гръб. Единствено поправянето на собствените, а не на чуждите грешки ни прави по-добри. Много е лесно да дебнем за гафове и да ги публикуваме.

4) "По никакъв начин не е дори намекнато, че дадените грешни примери трябва да бъдат обект на присмех, презрение или други негативни чувства." — Защо пък трябва да бъде намекнато? Снимките несъмнено са приведени като отрицателни примери. Те показват грешки, тоест как не бива да се пише. Ако А и Б са споменати в текста, а пък от А и Б следва В, трябва ли В също да бъде споменато в текста? Или човек може да се сети сам?

А = "Не правѐте правописни грешки."

Б = "Лицето Х прави правописни грешки."

В = "Не пишѐте като Х."

Вярно е, че в текста на статиите липсва изречение от типа "Не пишѐте като този или онзи." Само че то се подразбира.

5) "За да твърдите, че има зъл умисъл – а именно това би било проблемна употреба – трябва да е очевиден стремеж някой да бъде уязвен." — Няма как да докажа "стремеж". Самото публикуване на информацията вече е съзнателна постъпка с определени последици. Не е като настъпването по крака, което може да е неволно.

6) "Ако лица, имащи директно отношение към тези примери [...] ни пишат сами с молба да премахнем снимките, [...] общността би разгледала случаите и може би би се отнесла с разбиране." — Само "може би", така ли?  ;-) Е, струва ли си хората да пишат на такава общност? Щом въпросната общност не се стеснява да действа така, щом вече е изразила отношението си, като се е съгласила да допусне до публикуване конкретен материал, значи от нея не може да се очаква проява на разбиране. Чрез натиск (например съдебен) може би е възможно да стане (а може би не), но защо хората да хабят нерви? И какво, като се свалят тези или онези снимки? На практика нищо не може да се изтрие от Интернет. Изобщо не е трябвало да се качват.

7) Не съм представител на никоя от "засегнатите страни". Пък те може и да са доволни, знам ли: всяка публикация може да бъде и реклама. (Впрочем снимките са неподходящи и по тази причина!) Обикновен читател съм и не особено успешен редактор. Намирам публикуването на такива снимки (с идентифицираща информация) за безцеремонно разпореждане с информация и това ме шокира. Едва ли съм единственият подразнен. По-вероятно другите читатели не са си дали труд да ви пишат. Все пак не са засегнати лично.

91.139.213.126

91.139.213.126, „ Намирам публикуването на такива снимки (с идентифицираща информация) за безцеремонно разпореждане с информация и това ме шокира. “

Ако бяхте прочели У:НЕЕ за което неведнъж Ви е обръщано внимание щяхте да знаете че в Уикипедия няма цензура. И за да цитирам съвсем конкретно: „ Уикипедия допуска съдържание, което някои читатели считат за нежелателно или обидно, дори неприемливо. Уикипедия не гарантира, че статиите или изображенията са приемливи за всички читатели, или че те се придържат към общите социални или религиозни норми. “
-- Сале (беседа) 09:19, 8 октомври 2023 (UTC)[отговор]

„ "Върху кои снимки има имена на конкретни автори на надписи?" — Име на човек (т.е. физическо лице) има върху снимката, дадена като пример за грешна употреба на буквата ят. “

Прочетете отново въпроса, който сам сте цитирали. „Върху кои снимки има имена на конкретни автори на надписи?“ Вие претендирате, че Уикипедия сочи с пръст написалите неправилно текста, за да ги порицае публично. Отново Ви питам: къде са имената на тези автори, които Уикипедия порицава публично?

„ Съгласен съм по примера с пукнатината в моста, но там става въпрос за друго нещо. Грешката в моста не бива да бъде премълчавана, защото се рискува човешки живот. “

Значи според Вас пукнатините на мостове са опасни и затова не трябва да бъдат премълчавани, а непознаването на езика не е опасно и затова трябва да бъде премълчавано. Имаше навремето един лекарски виц: „внимавайте, когато се лекувате сами, да не умрете заради някоя печатна грешка“.

Относно моста, ами ако това е мост, който не се използва? Тогава примерът пак ли ще стане неоправдано „позорящ“ за строителите, понеже вече не се застрашавал човешки живот?

Ами ако покажем снимка на ръждивата тежка клетка на мечките в зоологическата градина в статията Ръжда? Това е „позорящо“ за който е правил клетката, защото не е взел мерки за антикорозионна защита. Но пък е застрашен живот. Само дето не е човешки, а животински. „Позоренето“ на хора ли е по-важно или животът на едно гръбначно животно?

Всички тези въпроси са реторични. Те единствено илюстрират абсурдността на идеята Ви, че Уикипедия е някаква „стена на позора“, а редакторите в нея – морални съдници.

Ще дам един последен пример. Снимките в Хомосексуалност „позорящи“ хората на тях ли са, или не? Ако сте с по-либерални разбирания, за Вас няма да са. Но ако сте със силно консервативни разбирания за сексуалността, тогава най-вероятно ще бъдат. Кое е вярното? Трябва ли тези снимки да бъдат в Уикипедия, или не?

Отговорът на този въпрос е съвсем прост. Уикипедия не дава никакви морални оценки. Снимките на хомосексуални двойки са просто илюстрация на темата за хомосексуалността. Снимката на ръждива клетка е просто илюстрация на корозия на метал. Снимката на пукнатина в мост е просто илюстрация на пукнатина в мост.

И снимката на езикови грешки е просто илюстрация на срещани грешки в езика.

„ Много е лесно да дебнем за гафове и да ги публикуваме. “

Какви са доказателствата Ви, че редакторите в Уикипедия „дебнат“ за гафове, които да публикуват, за да осмеят или порицаят „сгафилите“?

„ Вярно е, че в текста на статиите липсва изречение от типа "Не пишѐте като този или онзи." Само че то се подразбира. “

Наистина ли? Да видим какво е описанието: „[Пример] с погрешна употреба на ят вместо голям юс поради графичната прилика с ъ“. Пример. Дори е обяснено защо тази грешка е много вероятно да се допусне. Някъде да видяхте оценка? Пише ли „Вижте какви неграмотници правят надписи!!!“? Пише ли дори „Пример за неграмотен надпис“?

Вие твърдите, че това се подразбирало. Това е Ваша лична интерпретация, която напълно се разминава с обективните факти.

„ Няма как да докажа "стремеж". Самото публикуване на информацията вече е съзнателна постъпка с определени последици. “

И собствените Ви редакции тук са „съзнателна постъпка с определени последици“. Спорили сте с много други редактори и сте продължавали да правите нещата, за които те са Ви правили критични бележки. Причината досега да сте били блокиран само веднъж е нашата презумпция за добронамереност. Причината е, че все още продължаваме да вярваме, че Вие добросъвестно отстоявате позициите си. И че ако изглежда сякаш поведението Ви е разрушително, то е само заради недостатъчно добра комуникация и нужда от повече адаптация. Ако следвахме Вашите принципи да предполагаме злонамереност, вече щяхте да сте безсрочно блокиран. Още при първата забележка към Вас.

Аз разбирам добре, че на Вас Ви се струва, че тези снимки са „обидни“ вън от всякакво съмнение. Но не е „вън от всякакво съмнение“. Дори е точно обратното. И точно затова Вие трябва да докажете неочевидното: как тези снимки, които в очите на мнозинството хора са съвсем нормални илюстрации, имат замисъла да „позорят“.

„ Само "може би", така ли?  ;-) Е, струва ли си хората да пишат на такава общност? “

А според Вас който каквото и да поиска, общността трябва безусловно да го приеме, без дори да го обсъди и без значение какви аргументи са представени?

„ Едва ли съм единственият подразнен. По-вероятно другите читатели не са си дали труд да ви пишат. Все пак не са засегнати лично. “

И какво Ви дава основание да твърдите, че е „по-вероятно“ другите читатели също да са подразнени, но просто „да не си дават труд“? Дали не е точно обратното?

Може би пък точно Вие сте представител на незначителна по размер група. Както сам обърнахте внимание, тези снимки са престояли години, преди Вие – единствен досега – да ги намерите за неморални. Кое е по-вероятно: от огромна група подразнени хора да пише само един, или от малка група подразнени хора да пише само един?

Боя се, че този разговор започва да става безполезен и дори вреден, тъй като хаби ценни ресурси. При положение, че никой друг не застъпва Вашата гледна точка, разумно е да приемете – именно това е принципът на консенсуса – че е по-вероятно Вие да грешите. Това не означава, че не сте имали никакви основания да повдигнете въпроса. Според мен е ценно, че го правите, защото е важно да се замисляме за всички аспекти на проблемите. Но накрая трябва да се претеглят аргументите.
— Luchesar • Б/П 12:26, 8 октомври 2023 (UTC)[отговор]

1) Чел съм У:НЕЕ. А вие чели ли сте тази точка? Моля, не злоупотребявайте с превратни тълкувания на правилата! Това правило има точно определена цел и смисъл, пояснени в текста му. Малка извадка:

"Not censored" does not give special favor to offensive content

Offensive material should be used only if its omission would cause the article to be less informative, relevant, or accurate, and no equally suitable alternative is available.

When multiple options are equally effective at portraying a concept, the most offensive options should not be used merely to "show off" possibly offensive materials.

Могат да се потърсят други снимки, които илюстрират същите езикови грешки, но не съдържат имената на хората, които са допуснали (например снимката в [Ят], която показва пример за свръхякане). Такива снимки няма да бъдат обидни и следва да бъдат предпочетени според последната цитирана част от правилото У:НЕЕ.

Премахването на двете обидни снимки няма да направи статиите "less informative, relevant, or accurate". Не попадаме в изключението "no equally suitable alternative is available": има такава алтернатива и тя е да се използват снимки. които не идентифицират авторите на грешките.

С оглед на цитираните извадки от правилото смятам, че двете посочени снимки нарушават основно правило на Уикипедия (правилото У:НЕЕ).

2) "Отново Ви питам: къде са имената на тези автори, които Уикипедия порицава публично?" — Вече посочих къде са имената. Самото им публикуване е порицаване. Няма нужда от порицание в текста на статията.

3) "непознаването на езика не е опасно и затова трябва да бъде премълчавано" — Нищо подобно не съм казал. Не става дума да премълчаваме езиковите грешки, а да ги коментираме по приемлив начин — възпитано. Цитирането на конкретни хора, допуснали една или друга грешка, е невъзпитано. То не се оправдава и от целите на енциклопедията: не добавя информация, нужна за разбирането на съответното езиково явление.

4) "Ами ако покажем снимка на ръждивата тежка клетка на мечките в зоологическата градина в статията Ръжда?" — Такава снимка във въпросната статия също ще бъде неподходяща. По причини, сходни с вече обсъдените. Особено след като има по-подходяща снимка (наличната в момента). Иначе и аз съм за човечно отношение към животните. Но Уикипедия не е трибуна.

5) Някъде да видяхте оценка? Пише ли „Вижте какви неграмотници правят надписи!!!“? Пише ли дори „Пример за неграмотен надпис“? — Вече отговорих, но очевидно не сте прочели внимателно отговора ми. Няма нужда от такава оценка, за да бъде направен очевидният извод. Също като в скечовете на едно наше комично предаване:

Новина № 1:

а) В чуждестранния град X отвориха лудница за български граждани.

Уважаеми зрители, втората новина няма нищо общо с първата:

б) Все още тече делото дали Y е български гражданин.

Е, наистина ли нямат нищо общо двете новини?  ;-)

Два факта, сложени един до друг, вече не са две отделни неща.

6) Лъчезаре, почти се срамувам, че се налага да ви обяснявам очевидни неща.

7) "Може би пък точно Вие сте представител на незначителна по размер група." — Размерът на групата няма никакво значение.

8) "този разговор започва да става безполезен и дори вреден, тъй като хаби ценни ресурси. При положение, че никой друг не застъпва Вашата гледна точка, разумно е да приемете [...] че е по-вероятно Вие да грешите." — За да приема, че греша, трябва да получа нужните аргументи. До момента получих само мнения, противоречащи на правилата на Уикипедия и на елементарния здрав разум. Единственият ценен ресурс, който разговорът хаби, е времето ми.

9) Не съм убеден, че само аз застъпвам изказаната от мен гледна точка. Ако е нужно, ще повдигна по-широки дебати.

91.139.213.126 21:41, 8 октомври 2023 (UTC)[отговор]

91.139.213.126, „ Не съм убеден, че само аз застъпвам изказаната от мен гледна точка. “

Досега никой друг не е застъпвал подобна гледна точка така че убеждението Ви не се базира на факти.

„  Ако е нужно, ще повдигна по-широки дебати. “

Не е нужно, но и нищо не Ви пречи да го направите. Имайте предвид обаче че докато упорствате да редактирате от IP адрес без регистрация нямате големи шансове да намерите подкрепа. Това не е някакво правило а просто наблюдение през годините. Сале (беседа) 10:11, 9 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Ако решите да проверите дали повече хора не споделят Вашето мнение, пишете на Уикипедия:Разговори. Дискусиите са в основата на доброто функциониране на Уикипедия, така че това може да бъде дори полезно. И един най-добронамерен съвет: когато учите на правилата на Уикипедия редактори, които допринасят за енциклопедията от 10-20 години и имат в пъти повече редакции от Вас, някои дори над 100 пъти повече, добре е да премислите внимателно дали не е възможно все пак и Вие да бъркате някъде.
— Luchesar • Б/П 12:09, 9 октомври 2023 (UTC)[отговор]

91.139.213.126, категорично прекалявате в опитите си да превърнете Уикипедия в учебно помагало по български език. Все по-очевидно става, че целта Ви не е да създавате енциклопедични статии. Сале (беседа) 23:03, 6 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Като администратор ми се струва уместно да Ви помоля да обръщате по-голямо внимание на критичните бележки на останалите редактори. Нормално е да имате собствено мнение и е правилно и дори важно да го отстоявате аргументирано в цивилизовани спорове, но крайната цел на спора трябва да бъде добруването на Уикипедия. От критично значение също е да сте готов(а) да приемете, че другата страна може да има по-силни аргументи от Вашите. Не забравяйте, че един от петте стълба, на които се основава Уикипедия, е консенусът. Ако доста редактори Ви обръщат внимание на неща, които те виждат като проблеми, и ако не успявате да ги убедите, че имате право, възможно е да грешите. Сигурен съм, че сте зрял човек с чувство за отговорност и ще направите нужното, та работата на всички да е максимално плодотворна и приятна.
— Luchesar • Б/П 13:52, 7 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Възможно е да съм прекалил с обема на някои статии. За съжаление, не мога много да променя начина си на писане. За мен (вероятно и за други читатели) е дразнеща половинчатата информация по даден въпрос. Особено когато става дума за правила (както е например в граматиката), непълната информация подвежда читателя, че е разбрал нещата добре, когато в действителност не е така. Когато пиша статия в Уикипедия (впрочем това го правя отскоро, досега най-често само съм поправял неточности в други статии), често намерението ми е да напиша два-три абзаца, а след това забелязвам, че има още доста подробности, които ми се струват важни.

91.139.213.126 21:45, 7 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Това е чудесно, но се вслушвайте в коментарите на останалите редактори. Впечатлението ми е, че критиките не са толкова към обема на съдържанието, което добавяте, колкото към качеството му. По-конкретно, изглежда не сте достатъчно прилежен в цитирането на източници, не съблюдавате достатъчно добре енциклопедичния стил, и вероятно се увличате в оригинални изследвания или твърде много подробности. Важно е да обсъдите тези проблеми с колегите и да намерите заедно решение на изказаните опасения.

Ако имате желание да пишете обстойни ръководства по дадени теми, имайте предвид, че за целта съществува сестринският проект Уикикниги. Там можете да напишете дори цели учебни ръководства по дадена тема. Но Уикипедия не е място за такива неща. Уикипедия е обща енциклопедия, и като всяка обща енциклопедия целта ѝ е да дава обобщена – а не изчерпателна – информация по темите на статиите. Читателите, които имат по-задълбочен интерес, могат да потърсят цитираните в статията източници, за да се запознаят по-детайлно с тематиката, а може и в края на статията да се посочи допълнителна литература или външни препратки за по-голямо удобство.
— Luchesar • Б/П 22:26, 7 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Добре дошли в Уикипедия. Може би не е било умишлено, но ваша скорошна редакция е изтрила съдържание от статията Дом-музей „Пеньо Пенев“. Когато премахвате даден текст, моля, указвайте основанието за това в резюмето и обсъдете евентуални спорни промени на беседата на съответната статия. Ако това изтриване е било по погрешка, не се притеснявайте – текстът беше възстановен, както може да видите от историята на редакциите на статията. Хвърлете един поглед на въведението, за да научите повече за допринасянето в енциклопедията и ако решите да експериментирате, използвайте пясъчника. Благодаря! Tanbiruzzaman (беседа) 12:34, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

И преди Ви е обръщано внимание да цитирате източниците в съответния текст както е описано тук а не просто да ги изсипвате в края на страницата както сте направили в иначе доста добрата статия Дом музей „Пеньо Пенев“. Сале (беседа) 12:40, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Благодаря за похвалата към страницата. Наистина е хубава, но не е моя. Само редактирах тук-там някои места в текста. И заглавието (т.е. преместих я ръчно). Защото "дом музей" се пише разделно, а не полуслято ("дом-музей").

Справка: тук.

Мисля, че източникът е достатъчно авторитетен: цитираната статия е от сайта на ИБЕ–БАН.

91.139.213.126 12:48, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Дължа извинение за горното. Сега виждам че само сте преименували „на ръка“ вече съществуваща страница където проблемът с източниците е съществувал и преди.

Подобни премествания е желателно първо да се обсъдят на съответната беседа на страницата и да се правят с „преместване“ от менюто а не чрез създаване на нова страница и изтриване на съдържанието на статията. Чрез преместване се запазва и оригиналната история както на редакциите, така и на беседата. -- Сале (беседа) 12:49, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

+1. --ShadeOfGrey (беседа) 12:50, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

За това как се преместват страници можете да прочетете тук Сале (беседа) 12:50, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Това за преместването се пише не за първи път, но предния действително не е била дадена по-точна информация.
— Luchesar • Б/П 13:23, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Действително е споменавано и преди. Но аз не виждам команда "Преместване" никъде из менюто. Виждам обаче, че е достъпно само за потребители, регистрирани преди повече от четири дена (т.е. за регистрирани потребители). Освен да не премествам страници на този етап, а само да пиша в беседите, че трябва да се преместят.

91.139.213.126 13:58, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Точно така, трябва да сте регистриран, за да можете да премествате страници. Ако държите да не се регистрирате, боя се, че ще трябва да молите някой регистриран редактор да направи преместването вместо Вас. На беседите може и никой да не обърне внимание. По-скоро в такива случаи пишете на Уикипедия:Разговори.
— Luchesar • Б/П 14:37, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

91.139.213.126, това че нерегистрираните не могат да преместват го бях забравил. Още едно от многото предимства на това да се регистрирате. Честно казано не разбирам упорството да не го правите, при положение че очевидно имате желание, а и намерение да редактирате много активно. Сале (беседа) 15:50, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

На беседата на страницата Литовски език оставих съобщение за вероятно противоречие между нея и англоезичната версия. Опитах се да проверя информацията в българската статия по източниците, но намерих само общо цитиране на литература без конкретна препратка по конкретния въпрос. А все пак статията няма шаблон "Без източници" или "Без конкретни позовавания".

91.139.213.126 15:43, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

91.139.213.126, всеки може да сложи шаблони като {{без конкретни източници}} и в случая е напълно оправдано. Сале (беседа) 15:53, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Потребител:91.139.213.126 обръщам Ви много сериозно внимание да не указвате Уикипедия като източник както сте направили в Тройствено число. Би трябвало да е очевидно защо това е недопустимо. Сале (беседа) 09:44, 11 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Когато превеждате статии като например Голямо_отместване_на_гласните_в_английския_език редно е да поставяте в края шаблон {{превод от}}. Основните причини са две. Да се спазят авторските права и да се даде възможност за проверка. P.S. И вземете та се регистрирайте най-после. Сале (беседа) 08:43, 26 декември 2023 (UTC)[отговор]

Да, редно е. Точно по изложените причини. Затова указах оригинала в резюмето: дано някой добави шаблона. Знам, че има шаблон за тази цел (виждал съм го по други страници), но не знам как се ползва (поначало не превеждам страници).
91.139.213.126 06:55, 27 декември 2023 (UTC)[отговор]

Добавя се по следния начин:

1. Добавяте най-долу на статията шаблон {{Превод от
2. В поле 1 на шаблона пишете обозначението за изходния език - ru за руски;
3. В поле 2 на шаблона добавяте заглавието на оригиналната статия;
4. В поле 3 добавяте Oldid номера на оригиналната статия.

Oldid номера се взима като отидете на оригиналната статия и оттам - Постоянная ссылка - в края на URL адреса в статията ще се визуализира уникалния номер; копирате само цифрите.

Ако редактирате в код, цялото нещо ще изглежда приблизително по следния начин (с двойни отварящи и затварящи скоби):

{Превод от |ru|заглавие на оригиналната статия |1111111111}

Надявам се, че това ви е от полза. Бих добавила шаблона, но "едноименната статия от руската уикипедия" не ми говори абсолютно нищо, предвид, че не знам терминологията на руски, пък и в бъдеще може да превеждате отново, та е по-добре да го знаете. Поздрави, Elizaiv22 (беседа) 13:15, 27 декември 2023 (UTC)[отговор]