www.fgks.org   »   [go: up one dir, main page]
Направо към съдържанието

Потребител:Spiritia/Личен опит

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тук ще споделям личен опит, придобит в течение на времето и работата. Ще се радвам, ако и други потребители открият тук полезна за себе си информация.

Особености на националния лов на копи/пейст[редактиране | редактиране на кода]

Това парче беше на различни места, преди да реша да си го скътам тук: Потребител беседа:Асен и Уикипедия:Разговори. Написано е по повод въпрос за дейността ми като copyright watchdog. В тази версия са оставени само моите лични възгледи, а две реплики (на Емил и Златко) и съответните отговори към тях са премахнати, но могат да се намерят на съответното място в У:Р (GFDL). Също така са направени незначителни стилови корекции.

Общи положения[редактиране | редактиране на кода]

Опитът ми показва, че авторски права се нарушават почти винаги заради някаква комбинация от следните фактори:

  • добронамереното желание на потребителите да допринесат по някакъв начин към Уикипедия
  • непознаване принципите на Уикипедия по отношение на авторските права
  • вроденият ни и неизкореним човешки мързел
  • спецификата на копирания текст, поради което преразказването му е много трудно
  • увереност, че нарушението няма да бъде хванато.

Част от тези фактори ме предразполагат добронамерено към извършителя на нарушението, в други случаи ме доядява и съм по-остра. Старая се винаги да уведомявам извършителя, че съм прихванала нарушението, и да го упътя да чете съответните страници от документацията на Уикипедия (У:АП, У:РПМ,...). При рецидив, мога да бъда особено неприятна.

Зараждане на подозрението[редактиране | редактиране на кода]

Първо съм подозрителна към всякакви айпита и новорегистрирани потребители, които правят нови страници. Напоследък откак вече си личат и без резюме началата на статиите и други промени по тях (изтриване на съдържанието, заменяне му с друго) вече по-лесно се пресяват съвсем явните от по-малко явните простотии. С визуализиране в последните промени само на редакциите на нерегистрирани потребители или с търсене само по новите статии задачата става още по-лесна. Добър ориентир е и числото в скобите, което излиза за всяка редакция на страницата с Последните промени.

Нарушението винаги по-лесно се прихваща, когато стои в първата редакция на статията, отколкото в някоя последваща, особено при дълга история на статията.

Кога ставам подозрителна? При индивидуално или комбинирано действие на следните фактори:

  • Текстът е сравнително дълъг. Не, не мога да дефинирам какво значи "дълъг" - много зависи от тематиката. Опитът ми обаче показва, че кратките статии до 2-5 изречения по-рядко са копивио от интернет, но ако е много специализиран и кратък текст може да възникне подозрение, че някой е надмогнал мързела си и е набрал текст от хартиен източник.
  • Текстът е поставен отведнъж, без допълнителни козметични корекции, липсва му форматиране, в текста могат да се намерят следи от HTML-тагове, символи, които липсват на клавиатурата (и дори в меню [Още...]), чертици за пренасяне в думите (пример: „наподо¬баващи“).
  • Стилът на текста подсказва, че е писан за друго място (превзет разговорен език ала „лайфстайл списание“, (само)изтъкване или не-неутрална гледна точка ала личен сайт или фенсайт).
  • Нарушение е и да се качва превод на текст със запазени авторски права. Да се заподозре, че статията е в нарушение е трудно, но не невъзможно: понякога остават недопреведени парчета, по които търсенето в Google извежда източника (пример, доказателство).
  • Кратки части от изречения са изведени на нов ред, точно както в печатните медии се поставят в получер шрифт отделни акценти (пример изтритата на 12.10.2007 Григор Начович, дословно копирана оттук).

Изхождам от презумпцията за мързела на нерегистрираните и новорегистрираните потребители. Почти винаги работи.

Търсенето[редактиране | редактиране на кода]

Подлежи на дописване при повече време и настроение! усмивка

Търсенето в Google правя по различни фрази, като обикновено ги ограждам в кавички - да търси целия низ - това доста стеснява периметъра. Понякога го разширявам, като търся и по низ без кавички (набор от думи) или по-малко думи в низа. Търсенето в Google не е чувствително на главни/малки букви, както и на пунктуационни знаци вътре в низа.

Ако при търсенето по различни изрази (обикновено пробвам до около пет, случайно подбрани) не излиза нищо, то вариантите са няколко:

  • Копирано е от интернет източник дословно, но по-трудно се излавя: продължавам упорито да търся по други фрази на други места в текста. По-малкото думи във фразата също може да увеличи шанса да се прихване нарушението, също и търсене не по цял низ, ограден в кавички, а от набор от думи (може и не последователни в текста) (пример: Източникът си е все един и същ, но не се излови по първата фраза "Няма друго място, което да отговаря", а по фраза в средата "пророкувала прочутата Сибила"). Особено полезни са и специфичните, издайнически правописни грешчици, които от оригинала са се озовали и в статията.
    • Вариант 1: Копирано е от интернет източник, но на някои места е преработено — по-лесно се излавя като се набележат онези строго специфични думи и фрази / специализирани термини от текста, които няма как да бъдат преразказани или подминати.
    • Вариант 2: Текстът да е копиран от интернет източник, но да не го лови гугъл. Възможни причини за които веднага се сещам - страницата още не е кеширана, или е правена с флаш. Успявала съм да засека такива материали с търсене по заглавието на статията и много, много късмет.
  • Преписвано е от хартиен източник — не е много вероятно, но пък е много трудно доказуемо, въпрос на късмет е да бъде изловено (пример и предистория на примера)
  • Картинките също са обект на авторски права и съдържанието им може да предизвика подозрения — първо проверявам къде е качена, тук, в Общомедия, в други уикипедии, и под какви лицензи. Ако не намеря картинката, правя търсене в Google Images по името на файла и разширението. Ако не излязат резултати, има вероятност картинката е била копирана, но преименувана. Тогава правя подробно търсене по ключова дума, която описва мнемонично съдържанието на картинката, и разширение на файла, размер, област и други. (примери)
  • Последен вариант — пиша до потребителя и го питам ребром за източник на текста. Разбира се, трябва да е любезно и без да се вменява вина (на мен понякога ми липсва тактичност: пример, но други потребители го отиграват с финес: пример). Понякога отговарят и се оказва, че няма проблем (тогава и аз връщам отговор: пример). Понякога дори си признават (пример). Обикновено мълчат.

Какво правя, когато открия копи/пейст[редактиране | редактиране на кода]

  • и не ми се занимава: трия копираното, връщам до някакъв приемлив вид (пример) или ако е твърде нагло и неспасяемо - слагам шаблон за бързо триене (по-често), или препратка към статията и източника в Уикипедия:Страници за изтриване#Нарушаване на авторското право.
    • Ако в У:РПМ има информация, че източникът е отказал разрешение, предлагам за бързо точно с тази обосновка.
  • и ми се занимава (понеже считам, че обектът на статията е значим, срамота е да нямаме читава статия за него или просто имам време за У:ДДД) - перифразирам, добавям друга инфо, превеждам от друга уикипедия, съкращавам ако е твърде много или в неенциклопедичен стил и поставям препратка към източника, откъдето статията е копирана, ако разбира се е надежден и тежи (пример)
    • Аз самата го спазвам и много горещо го препоръчвам, ако в У:РПМ има информация, че източникът е отказал разрешение, а статията си заслужава, тя да бъде спасена по спешност (пример на копивио от BG Astronomy, които са ни отказали разрешение.)
    • Ако в У:РПМ има разрешение, което не е отразено в текста, слагам съответната препратка в секция "Източници" (пример)
  • не просто ми се занимава, ами го приемам присърце - когато много хора са работили по статията без да осъзнаят че е копивио, когато е станала много голяма и хубава и ще ми се скъса сърцето ако й сложа шаблон за бързо - тогава търся и установявам контакт със източника и го врънкам за разрешение: (пример)

Предпазване от прибързани изводи[редактиране | редактиране на кода]

Когато изневиделица в статията се появи голямо количество текст, и търсене в Гугъл не го лови, възможно е обяснението да бъде: превод на материала от чуждоезична Уикипедия. Най-добре е да се провери първо в английската, руската, немската или френската Уикипедии; или ако статията е на специфична регионална тематика — в съответната регионална версия на Уикипедия.

Понякога преводът от друго уики си личи много ясно. Когато става дума за първи приноси на нов потребител, но статията изглежда удивително добре (с добро форматиране) е много вероятно да става дума за превод - просто новаците почти никога не знаят нищо за форматирането, а при превод използват готова матрица. Ориентир, че става дума за превод от уики е, ако има картинки от Общомедия (проверете използваемостта на картинката с Check Usage за да разберете кои други уикипедии ползват картинката, т.е. откъде може би е направен преводът), или неработещи препратки към (явно локално качени в другото уики) картинки. Друг ориентир е ако поставените източници и външни препратки са изключително на чужд език.

От друга страна, това, че съдържанието на дадена статия e едно към едно с друга страница в интернет, е необходимо, но още не достътачно условие, за да бъде обявена статията за копивио. Вече в Интернет има достатъчно много места, на които се правят миръри на уикипедия (само един пример), или просто се копират текстовете от подбрани по някакъв критерий статии от Уики. Да не се прибързва със заключението е особено важно, когато става дума за статии, създадени не на момента, а преди някакво известно време. Ориентир в разнищването кой от кого е копирал са:

  • съдържанието и стилът на статията,
  • надеждността на страницата като източник на информация,
  • и особено много: датата на създаване и последно модифициране на страницата, която може да се провери за Mozilla Firefox с десен бутон и View Page Info, а за Internet Explorer с десен бутон и Properties. Тази функционалност обаче работи само за статични страници и файлчета (картинни, txt и т.н.), за php-та например не сработва, а показва текущата дата и час.

Така, ако предположим, че сме намерили информация за датата, нужно е да се направи сравнение между датата на създаване/модифициране на страницата с датата, на която е внесено АП-нарушението в статията и съобразно това може да се вземе решение кой от кого е копирал.

Особености при картинките[редактиране | редактиране на кода]

How to detect copyright violations

Някои нарушения на авторските права при картинките са очевидни и лесно доказуеми, при други доказването е по-трудно, но пак има някои косвени „улики“. Нарушенията всъщност са по две направления:

  1. грешен избор на лиценз за иначе допустима в Уикипедия картинка (под друг, правилен лиценз), и
  2. качване на картинка, която по никакъв начин не може да остане в Уикипедия, поради своя източник, съдържание и др.

Двете нарушения следва да се третират различно. Когато се усъмните за нарушение в приносите на някой редактор, огледайте и другите качени от него картинки: съмнението ви може да се потвърди, или напротив да отпадне. Има някои снимки, много трудно и при изключителни обстоятелства могат да бъдат направени от любител-фотограф — например снимка от вертолет или снимка на пингвин в естествената му антарктическа среда. Възможно е, наистина да става дума за авторска фотография, както могат да подскажат другите качени от този редактор изображения или да се изясни при разговор с него. (Ако е така, значи си имаме за колега ценен извор на уникална фотография!)

Винаги когато имате съмнение, правете търсене в Google Images по името на файла или релевантни на съдържанието му ключови думи (ако трябва и на кирилица, и на латиница).

Когато преглеждате качените картинки сред приносите на друг редактор, можете да се ориентирате и по метаданните (EXIF), които някои от тях съдържат. Например, ако всяка качена от даден потребител цифрова снимка е направена с различен фотоапарат, то имате известни основания да се усъмните, че той е автор на всички тях. Метаданни се пазят когато снимката е правена с цифров фотоапарат или мобилен телефон, както и при сканиране. Липсата на метаданни може да е косвена улика, че картинката е взета от интернет, но трябва и да се има предвид, че някои програми за обработка на изображения (например Neat Image) също изличават метаданните от файловете.

Друга косвена улика са размерите на изображенията. Цифровите фотоапарати правят снимки с достатъчно големи разделителни способности и размери, и снимките с размерите на thumbnails е много вероятно да са точно thumbnails, взети от някоя онлайн галерия, уебсайт или Google Images.

Не само размерите, но и ориентацията и пропорциите на изображенията понякога могат да бъдат индикатор за нарушение на лиценза. Истинските екранни кадри, например, следва да са ориентирани хоризонтално: такива са и телевизионните, и кино-, и компютърните кадри, съобразени с разположението на очите на лицето. Ако дадена картинка, която е ориентирана вертикално или дори хоризонтално, но с неспецифични пропорции, то тя или по начало не е екранен кадър, или е някакъв отрязък от екранен кадър. Второто също е нарушение на авторските права, тъй като екранните кадри са изображения, които попадат под презумпцията за честна употреба (fair use), т.е. не подлежат на промяна.

Управление на човешките ресурси :-)[редактиране | редактиране на кода]

Освен на статията/картинката, създадена/качена в нарушение на авторски права, трябва да се обърне внимание и на нейния автор.

Винаги трябва да се изхожда от презумпцията, че той може съвсем неволно и доброжелателно да е опитал да допринесе към Уикипедия. Ако му бъде оставено съобщение на беседата, то трябва да е любезно, но категорично (или категорично, но любезно), да съдържа препратки към Уикипедия:Авторски права и към Уикипедия:Наръчник.

Също така трябва да се разгледат и приносите на съответния потребител, може би има и други статии, създадени от него в нарушение, които по този начин могат да бъдат прихванати по-лесно отколкото по Последните промени.

Чеклист[редактиране | редактиране на кода]

Подлежи на дописване при повече време и настроение! усмивка

След като анализирах различните случаи, сега ще се опитам да синтезирам възможните действия при открито нарушение на АП в следния check-list. За момента нито аз претендирам за изчерпателност, нито подредбата ми отразява някакви връзки и взаимни обусловености:

  • Според тежестта на нарушението на АП
    • Дали е извършено от нерегистриран, новорегистриран или опитен редактор?
    • Колко голяма част от съдържанието на статията е копивио?
    • Директно ли е копирано или тук-там е направен преразказ?
    • От колко източници е преписвано (понякога се правят компилации от няколко източника) или би могло да е преписвано (понякога един текст може да се срещне на няколко места в нета)?
    • Колко време би отнело ДДД-то по статията? Т.е. редакторът сам да приведе статията в подходящ вид, без да слага шаблони, без да търси помощ отдругаде или разрешение от източника
  • Според източника
  • Според значимостта на обекта на статията
    • А изобщо обектът достоен ли е за енциклопедията?
  • Според историята на статията до момента на откриване на нарушението
    • Кога е създадена статията и колко и какви редактори са работили по нея?
    • От какъв характер са внесените от тях промени?

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Омесени кирилица и латиница в заглавието[редактиране | редактиране на кода]

Кирилица Латиница Кирилица (код) Латиница (код) Коментар
А, а A, a А, а A, a Напълно неразличими
В, в B, b В, в B, b Главните са неразличими
Е, е E, e Е, е E, e Напълно неразличими
К, к K, k К, к K, k Различими и малки, и главни (и в обикновен текст, и в код)
М, м M, m М, м M, m Главните са неразличими
Н, н H, h Н, н H, h Главните са неразличими
О, о O, o О, о O, o Напълно неразличими
Р, р P, p Р, р P, p Напълно неразличими
С, с C, c С, с C, c Напълно неразличими
Т, т T, t Т, т T, t Главните са неразличими
У, у Y, y У, у Y, y Малките са неразличими в обикновен текст, но различими в кода
Х, х X, x Х, х X, x Напълно неразличими


Лов на вандализми и упражнения извън пясъчника[редактиране | редактиране на кода]

Вандализми[редактиране | редактиране на кода]

Упражнения извън пясъчника[редактиране | редактиране на кода]

Упражненията извън пясъчника не са вандализъм!

Може и много да приличат, но до доказване на противното, не са вандализъм и е добре да се третират добронамерено колкото се може по-дълго време.

Упражненията извън пясъчника са редакции, при които си личи как неопитни уикипедианци, новодошли или нерегистрирани, изпробват различни команди и шаблони от общия (неперсонализиран) изглед в режим на редактиране, като при това може и да изтриват енциклопедичен текст. Ако няма видими следи от вандализъм (вулгарности, фалшифициране на информация и др.) в текущата или другите редакции на потребителя, е по-добре да не бъде третиран като вандал, а любезно да му се посочва на беседата препратката към Пясъчника, където да продължи да се упражнява.

След някои промени в общия изглед, упражненията извън пясъчника започнаха по-лесно да се прихващат по специфичните служебни текстове, които оставят, както и по автоматично генерираното резюме. За да се прихванат в случай, че отминат незабелязано, е нужно да се правят търсения по следните фрази:

Първи ред бутони в режим Редактиране Втори ред бутони в режим Редактиране

Търсенията е добре да правите както чрез Уики-търсачката, така и чрез Google — резултатите, които двете връщат често са различни.

Освен това, шаблоните в стандартното падащо меню в режим Редактиране също често служат за добиване на първи впечатления от Уикипедия. С търсене на специфични фрази от тези шаблони, навсякъде или на особено неподходящи места могат да се изловят още упражнения извън пясъчника. Такива специфични фрази са например:

Добавяне на неуместни шаблони
Други идеи
  • Разгледайте Категория:Пояснителни страници и прегледайте из нея дали има статии, които от пръв поглед си личи, че не са за там. (пример)
  • Разгледайте сините препратки Име на препратка, Име на статия и Картинка:Пример.jpg. Страниците, които ги съдържат, по всяка вероятност са резултат от експерименти.
  • Въпреки че е червена препратка, отворете Категория:Категория. Всички статии, които се съдържат в тази категория също са плод на упражнения извън пясъчника.
  • Статиите (не категориите!), които съдържат шаблон {{Категория инфо}} вероятно също са били обект на експерименти. (пример)
  • Подписи в статиите - също често допускана грешка от неопитни уикипедианци. Подписите в статиите се излавят при търсене по низа UTC в основното именно пространство, като се прескочат (1) статиите за географски обекти, които съдържат низа не в рамките на потребителски подпис, а заради индикацията на часовата зона и (2) статиите, отбелязани като микромъничета, в които има потребителски подпис. (пример 1 пример 2)

Шльокавица[редактиране | редактиране на кода]

Някои наблюдения и съображения относно шльокавицата в Уикипедия.

  • На шльокавица често пишат ниско прелитащи вандали и заблудени разлигавени тийнейджъри без сериозни намерения да допринасят. "Приносите" им обикновено подлежат на премахване.
  • Пишат обаче и хора с много малък опит с компютрите и интернет, много често срещана е шльокавицата в статии за малки населени места, основно села. Сред тези приноси обаче има и доста смислени, при които е по-добре да се направи „превод“ на кирилица.
  • Някои симптоми: 4 вместо ч, 6 вместо ш, q вместо я.
  • При търсения може да се връщат резултати при които търсеният низ на латиница да е част от името на картинен файл

Ключови думи, по които излизат статии с шльокавица:

Писма за нарушения на авторските права при използване на съдържание от Уикипедия[редактиране | редактиране на кода]

Вариант 1: Карта, пусната в продажба като „тапет“[редактиране | редактиране на кода]

Здравейте, уважаеми колеги от [...],

Пиша Ви по повод изображение, което се намира на вашия сайт [и е в продажба]:

http://[...]

Интересувам се защо не е указан лицензът "Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.", източникът "Уикипедия" (https://bg.wikipedia.org/wiki/File:[...]) и авторът на тази карта [...]?

Бързам да ви уведомя, че избраният от оригиналния автор на творбата лиценз изрично ви ПОЗВОЛЯВА да използвате [и продавате] тази творба без да му дължите възнаграждение за авторските права. Но също така и изрично ви ЗАДЪЛЖАВА да окажете необходимото признание за оригиналния автор, източника и лиценза. Това е пропуск, който лесно и бързо можете да отстраните, за да бъде употребата ви на това произведение легитимна и законосъобразна.

Нещо повече, оказването на признание е единственото условие, което се иска от Вас да спазите, но за нас – авторите в Уикипедия – това е стимулът, който ни кара да продължаваме да отделяме от времето и усилията си, за да обогатяваме българското уеб пространство със свободно лицензирано и достъпно по този начин съдържание.

Моля, направете необходимото признание на авторството. Дотогава включвам към файла индикация, че към момента го използвате в нарушение. Ако имате нужда от допълнителни разяснения за свободните лицензи, моля, консултирайте се със следните линкове:

Предварително Ви благодаря за проявеното разбиране и съдействие!
[...]
Администратор на Българоезичната Уикипедия

Вариант 2: Снимки и текстове, но е със стария лиценз GFDL![редактиране | редактиране на кода]

Здравейте, г-н [...]

Казвам се [...], редактор и администратор съм в българската версия на Уикипедия.

Забелязах, че на поддържания от Вас сайт, http://[...] са поставени материали, оригинално създадени и публикувани в Уикипедия. Например, статията за и снимката на [..], статията за [...], за [...] и може би и други, за които вероятно вие знаете по-добре. Твърденията ми са лесни за доказване със сравняване на информацията за датата и часа на създаване на вашите уебстраници и историите на статиите в Уикипедия.

Това че Уикипедия е свободна и безплатна, не означава, че съдържанието в нея не е авторско и защитено от закона за авторските права. За Уикипедия, като флагман на свободната култура, въпросът с опазването на чуждите авторски права е от първостепенно значение. Но трябва и от вън да се уважават и авторските права на редакторите на Уикипедия и да се оказва признание на труда им. Още повече, че сам сте написал на страницата за контакти, [...], че желанието за спазване на авторско право се зачита и се декларира от автора предварително. В случая действително може да се говори за предварителна декларация на авторство, тъй като Уикипедия се публикува под лиценза GNU Free Documentation License и всеки, който пише в Уикипедия, със съхраняването на редакцията си се съгласява, че е автор и като такъв е съгласен материалът му да бъде публикуван под този лиценз. За повече информация, вижте http://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Условия_за_ползване

Вариантите пред вас са или

(1) да свалите материалите от сайта си, или
(2) да направите необходимото позоваване, като напишете че източник са съответните статии и файлове в Уикипедия, поставите точните връзки към страниците (не към началната страница!) и допълните, че текстовете са лицензирани под условията на свободния лиценз GNU Free Documentation License, GFDL, а снимките -- под съответните свободни лицензи, избрани от авторите.

Ако имате нужда от допълнителна информация и съдействие за оказването на признанието на авторството, не се колебайте да ми пишете.

Моля, в бъдеще когато черпите материали от Уикипедия, не пропускайте да направите коректно признание на авторството, източника и лиценза. В крайна сметка това е толкова малко усилие, в сравнение с труда на уикипедианската общност, който ползвате наготово. :)
[...]
Администратор на Българоезичната Уикипедия

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Spiritia/Личен_опит&oldid=6836033“.