Битка при Мелитена

Битка при Мелитена
Кръстоносни походи
Източен Анадол и Киликия през 1097 г.
Информация
Период	1100 г.
Място	Мелитена, днес Малатия, Турция
Резултат	Победа за Данишмендите
Територия	Арменско кралство Киликия
Страни в конфликта
Антиохийско княжество, Арменско кралство Киликия Данишменидски емират
Командири и лидери
Боемунд I Антиохийски Ришар Салернски Малик-Гази Гюмюштекин
Сили
Неизвестни Неизвестни
Жертви и загуби
Неизвестни Неизвестни
38.35, 38.3

Битката при Мелитена е военно сражение, случило се през 1100 г. близо до Мелитена (съвременна Малатия) в днешна Турция. Битката е част от завоевателната кампания на мюсюлманите Данишменди от източен Анадол срещу Арменско кралство Киликия и се води между данишменидска конница на Малик-Гази Гюмюштекин и войските на норманския принц Боемунд I Антиохийски, като поради това се разглежда като част от кръстоносните походи.

След 1099 г. Боемунд всячески се опитва да консолидира създаденото от него независимо Антиохийско княжество. За тази цел той се съюзява с един съсед и воюва с друг. Такава е ситуацията и през 1100 г., когато той желае да се възползва от моментната слабост на младото Арменско кралство Киликия и да го постави в своя васална зависимост или дори да го завладее. За тази цел той сключва съюз с киликийските арменци и техния княз Гавраил срещу Данишмендите, които ги застрашават. Мюсюлманите обсаждат Мелитена, столица на арменска Киликия, и Боемунд се отправя на поход през Киликийските порти само с 300 рицари и незначителна пехотна войска. Той решава да остави силен гарнизон в Антиохия, не преценява добре силите си и е обграден, преди да може да пробие обсадата.

Самата битка е с малка продължителност, но с големи последици за Боемунд. Неговите войници бързо са разпръснати, разделени и неутрализирани от данишменидската конница, а самият той е пленен, окован във вериги и заключен в Неокесария, днес Никсар. Според Грусе в действителност Гюмюштекин въобще не сваля обсадата и задържа високопоставения пленник^[1] при себе си. Преди да бъде заловен, Боемунд съумява да изпрати къдрица от косите си с вест за поражението до графа на Едеса Балдуин дьо Булон с молба за помощ^[2]. Балдуин тръгва веднага с отряд от 140 рицари, но напразно – Гюмюштекин отстъпва с плячката си към крепостите си в Сивас и Неокесария. Гавраил посреща Балдуин като спасител и го обявява за свой васален господар, за чиято вечна защита той смирено моли. Графът на Едеса приема на драго сърце и оставя гарнизон от 500 души в Мелитена, които след няколко седмици успешно отблъскват следващата данишменидска атака.

Боемунд остава в плен на Данишмендите три години, а през това време за регент на Антиохия е избран племенникът му Танкред Галилейски. През 1103 г. за Боемунд е платен значителен откуп и той се връща в княжеството си триумфално, но загубата при Мелитена изправя Антиохийското княжество пред риск за съществуването му сред враждебни съседи като Византия и селджукските емирства на Мосул, Алепо и Дамаск.

• Ришар, Жан. ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК „Рива“ ISBN 954-320-048-3