Казанлък

Казанлък
Герб
Казанлък 42.618748, 25.393238 България Област Стара Загора (област) няма отбелязано място на картата все още.
Общи данни
Население	48 551 души[1] (15 март 2024 г.) 1346 души/km²
Землище	36 km²
Надм. височина	407 m
Пощ. код	6100
Тел. код	0431
МПС код	??
ЕКАТТЕ	35167
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора (област)
Община    – кмет	Казанлък (община) Галина Стоянова (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Шаблон:Селище в България/Кмет Стара Загора (област)2
Адрес на общината
бул. "Розова долина" 6 тел.: 0431/65280 сайт: Община Казанлък
Уебсайт	www.kazanlak.bg
Казанлък в Общомедия

Казанлъ̀к e административен център на едноименната община и вторият по големина град в област Стара Загора.

Казанлък е център на Розовата долина и привлекателна туристическа дестинация. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.

Според преброяването към 2011 г. населението на Казанлък се оценява на 47 325 души, което прави града 21-ви по големина в страната и вторият най-голям необластен град в страната, след Асеновград.

География

Казанлък е разположен в Казанлъшката котловина, която е част от Задбалканските котловини. Климатът е преходно-континентален, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий. Лятото е умерено топло. През Казанлък минава Европейски транспортен коридор № 9. ^[2] Казанлък се намира на 194 км източно от София, на 185 км западно от Бургас, на 36 км северозападно от Стара Загора, на 114 км североизточно от Пловдив и на 320 км югозападно от Варна. През Казанлък се пресичат пътищата София - Бургас и Стара Загора - Велико Търново. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.

Казанлък е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху общината, но и върху област Стара Загора и Южен централен район.

Климат

Климатът е умереноконтинентален, с по-голям брой слънчевите дни. Зимата в Казанлък е мека, снеговалежите са рядкост. Лятото е топло, а валежи падат рядко. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е над 25 градуса по Целзий.

Население

Населението на Казанлък към 2010 г. е 54 357 души. Това възлиза на 22,4% от населението на област Стара Загора. В Казанлък е съсредоточено 68% от населението на общината. Съотношението между представителите на двата пола е 100 мъже към 107 жени. Равнището на безработица в община Казанлък е 7,14%, което e по-ниско от средното за страната и областта. Гъстотата на населението е 140 човека/км².

История

История на града

Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (или неолит). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I (днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града - разкрит при строителните работи на язовир Копринка - археологическите разкопки са в периода 1948-1954 год. и са ръководени от проф.Д.П.Димитров и проф.М.Чичикова), става столица на тракийската Одриска държава (богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната Тунджа). От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.

Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река , след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие — висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща на Дончо Папазов през 1820 г. Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

След Освобождението на България от турско иго занаятите западат заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ - от 1930 до 1945 (от 1961 до момента — завод за хидравлични зъбни помпи).

През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители.

Произход на името

Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (akçe kızanlar — бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ” е заместена с "а" и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък^[3].

Религии

Най-многобройни са представителите на Източноправославното християнство. В града има също църкви и представители на другите клонове на християнската вяра: протестантство - петдесятници; баптисти; адвентисти и католицизъм - мисия на салезианите на Дон Боско.

Източноправославни храмове

• Православна църква „Рождество Христово“
• Катедрален храм „Свети Йоан Предтеча“
• Православна църква „Свети Пророк Илия“
• Православна църква „Успение на Прсв. Богородица“
• Православна църква „Света Троица“
• Православна църква при Девически манастир „Въведение Богородично“

Храмове на други религиозни общности

• Евангелска баптистка църква
• Католическа църква от източен обред „Свети Йосиф“
• Евангелска петдесятна църква „Витания“
• Църква на Адвентистите от седмия ден
• Българска Евангелска Църква - Казанлък

Икономика

Казанлък е втората по големина и значимост община в икономиката на област Стара Загора. В община Казанлък активна стопанска дейност през 2006 г. осъществяват 2541 фирми. Общите им приходи от дейността възлизат на 673 368 000 лв. Опериращата ефективност е 1,26. Производствените предприятия са 328. Най-голяма относителна тежест имат машиностроенето (оценка по приходи от дейността). В Казанлък има добре развито машиностроене, представено от предприятия като „М+С Хидравлик“, „Капрони“, „Зино“, „Суперабразив“, „Индустриалтехник“,„Катанимпекс ЕООД“, „Хидропневмотехника“, „Шипка ООД“. В града са концентрирани около 90% от мощностите в подотрасъл „Хидравлика и пневматика“ на страната.

Най-динамично се развиват производството на химически вещества и влакна (оперираща ефективност от 28,47 пункта); дървообработващата промишленост (20,68 пункта ОЕ*) и текстилната промишленост (18,42 пункта ОЕ). С търговия и услуги се занимават 1294 фирми. Заети с трудова дейност в предприятия, работещи на територията на общината, са 21 915 души. През 2003 г. наетите работници (19 436 души) имат годишен доход от заплати и други възнаграждения от средно 2801 лв.

Предприятието от военно-промишления комплекс в страната „Арсенал“ осигурява работа на значителна част от населението на града и близките селища. Аркомат България ЕООД произвежда кабелни комплекти за автомобилната индустрия.

Казанлък е център на текстилната промишленост. На територията му работят предприятията „Катекс“ - за производство на вълнен текстил; „България — К АД“ (предприятие за производство на конци, прежди за ръчно и машинно плетене, хавлии и хавлиени изделия); „Севт“ (за технически тъкани); „Филтекс“ (текстилно предприятие за производство на изкуствена коприна). Млекопреработвателното предприятие „Маркели“ е специализирано в преработката на мляко и млечни продукти.

Казанлък е център на розопроизводителен район с вековни традиции при извличането на розово масло и на други етерични масла — мента, лавандула, босилек, невен. Цената на един килограм българско розово масло достига до 5000 евро на международните пазари^[4]. През 1820 г. Дончо Папазоглу създава първата в България фабрика за розово масло. Добър потенциал имат овощните и фуражните култури. 2004 г. беше една от най-успешните за стопаните и за преработвателите на розов цвят. В Казанлък се намира единственият Музей на маслодайната роза в света.

В град Казанлък се произвеждат струнни музикални инструменти и електропорцелан. Наблюдава се развитие в сферата на ИТ индустрията, продажбата и сервиза на компютърна и офис техника.

Туризмът в община Казанлък има утвърдени традиции и отлични предпоставки за бъдещо развитие на основата на близостта до живописния национален парк Централен Балкан; горещите минерални извори с лечебни свойства около с. Овощник; казанлъшката маслодайна роза. В Казанлък се намира и единственият в света Музей на маслодайната роза. Амбицията на община Казанлък е празникът на розата да се превърне в национален, а отглеждането на рози и производството на розово масло да се развива приоритетно.

През 2005 г. община Казанлък първа в област Стара Загора поема администрирането на местните данъци и такси – сума от над 5 млн. лв. годишно.

През 2008 г. в Казанлък ще бъдат построени шест големи обекта, които ще придадат нов облик на града и ще подобрят обслужването на населението в община Казанлък.^[5] Част от библиотека "Искра" ще се премести в нова сграда.^[6] През 2008 г. са обявени планове за разширяване на летателна площадка "Кълвача" на стойност 50 млн. лв., което би позволило там да кацат самолети с до 40 пътници.^[7]

Транспорт

В Казанлък градският транспорт се осъществява предимно чрез автобуси. Четири автобусни линии обслужват гражданите на общината (1,11,12 и 13). Още няколко автобусни линии превозват хората от селата, както и от населените места на други общини до Казанлък. Летището на Казанлък се намира съвсем близо до града, до с. Овощник. Автогара Казанлък - 0431/6-32-00; 6-23-83; ЖП гара Казанлък - 0431/ 6-20-12.

Политика

Кмет

Избори за кмет на община Казанлък - 30.10.2011 г. - ІІ тур

Избори за кмет на община Казанлък - 28.10.2007 г.

Общински съвет

Избори за общински съветници - 23.10.2011 г.

Избори за общински съветници - 21.06.2008 г.

Избори за общински съветници - 28.10.2007 г.

Побратимени градове

Казанлък е побратимен град с:^{[8] [9]}

Държава	Град	Дата
Франция	Грас	2005
Франция	Сент Ерблен	1986
Египет	Александрия	2006
Египет	Луксор	2005
Гърция	Бер	2001
Русия	Толиати	1994
Япония	Фукуяма	1995
Македония	Кочани	1995
Унгария	Надканижа	1970
Румъния	Търговище	2004

Обществени институции

• Читалище „Искра“ - едно от първите читалища в България, основано през 1860 г.
• Читалище „Възродена искра“
• Читалище „Жар“
• Палата на физиката
• Национална школа по физика на Теодосий Теодосиев

Здравеопазване

Населението на пет общини - Казанлък, Павел баня, Николаево, Гурково и Мъглиж се обслужва от „МБАЛ - Казанлък“. В града има и частни болници.

Образование

На територията на община Казанлък има 4 начални, 19 основни училища, средните общообразователни учебни заведения също са 4. В град Казанлък се намира най-изявената в страната Школа по физика и приложна математика. Възпитаниците ѝ са носители на награди от международни и национални олимпиади. Във всички училища има изградени кабинети по информатика. Броят им във всички училища достига 310.

Основни училища

• ОУ „Георги Кирков
• ОУ „Кулата“
• ОУ „Никола Вапцаров“
• ОУ „Мати Болгария“
• ОУ „Чудомир“
• ОУ „Св. П. Хилендарски“
• ОУ „Антон Страшимиров“

Гимназии

• ПГ „Иван Хаджиенов“-наследник на най-реномирания Техникум по механотехника в града
• Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм“
• СОУ „Екзарх Антим I“
• Гимназия „Академик Петко Стайнов“
• ПМГ „Никола Обрешков“
• Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“
• ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт
• Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“
• Професионална гимназия по строителство

Култура и забележителности

В Казанлък се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

• Литературно-художествен музей „Чудомир“
• Национален парк-музей „Шипка - Бузлуджа“
• Казанлъшката гробница - най-добре запазената в България тракийска гробница
• Връх Шипка
• Връх Бузлуджа
• Голямата Косматка - гробница на тракийския цар Севт
• Художествена галерия - Казанлък
• Дом на културата „Арсенал“
• Военен клуб - Казанлък
• Кино „Искра“
• Библиотека „Искра“
• Театър „Любомир Кабакчиев“

Музеи

• Дом „Петко Стайнов“
• Палата на физиката (клон на Политехнически музей)
• Къща-музей „Чудомир“
• Къща-музей „Ненко Балкански“
• Къща-музей „Дечко Узунов“
• Исторически музей „Искра“
• Музей на розата
• Етнографски комплекс „Кулата“
• Долината на тракийските владетели
• Голямата Косматка
• Лъвова чешма

Редовни събития

• Празник на розата
• Международен фолклорен танцов фестивал
• Бирен Фест „Долината на розите”
• Чудомирови празници
• Празници в долината на тракийските владетели
• Музикален празник „Академик Петко Стайнов“

Личности

• Известни личности, свързани с Казанлък
• Кметове на Казанлък - Кметове на община Казанлък от 1878 г. до 2007 г.

Родени в Казанлък

• проф. Ненко Балкански - художник
• Иван Вълков (1875 - 1962) - български военен деец, генерал от пехотата
• Любомир Кабакчиев - актьор
• Петко Клисуров - художник
• Христо Манолов - композитор
• Иван Милев - художник
• Любомир Николов - писател и преводач
• проф. Генчо Пирьов - педагог
• акад. Петко Стайнов - композитор
• проф. Петко Стайнов - юрист
• проф. Христо Стамболски - лекар-анатом
• акад. Дечко Узунов - художник
• Димитър Чорбаджийски - Чудомир - писател и художник
• проф. Никола Георгиев - литературовед
• проф. Здравко Чолаков - литературовед и писател
• Сиана - поп-фолк певица
• Жоро от Остава - музкиант и автор на песни
• проф. Георги Боршуков - преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски", изследовател на историята на българската журналистика

Почетни граждани на Казанлък

• проф. д-р Константин Чернев
• проф. д-р Генчо Начев
• ст. н.с. д-р по история Георги Китов - археолог
• Негово Високопреосвещенство Галактион - митрополит Старозагорски
• Гиньо Ганев - Омбудсман на Република България

Личности, свързани с Казанлък

• Бай Ганьо Балкански - герой на Алеко Константинов
• Емануил Манолов - композитор, преподавал в Педагогическото училище в Казанлък
• Видин Даскалов - оперетен певец
• Онуфрий Попович Хилендарски - културен деец

Спорт

• Стадиони: "Севтополис", "Арсенал".
• ФК "Розова долина"
• Волейболен клуб „Казанлък“
• Алпийски клуб „Казанлък“ - провеждат се спортни дейности като спортно и скално катерене. Успехи на национално ниво има Пламена Бакалова.
• Алпийски клуб „Селт“ - известна представителка е младата Спасина Недялкова, един от най-големите таланти в Европа в момента.
• Клуб по спортни танци "Роза" - един от първите клубове по спортни танци в България.
• Клуб по лека атлетика СКА"Пендарева"
• Клуб по спортни танци "КИАРА-Н"

Литература

• Казанлък в миналото и днес. Т. I-VIII, 1923-2012.
• Стамболски, Хр. Автобиография, дневници и спомени; Т. ІІ. Дейността на д-р Стамболски в Цариград до заточението му в Арабия (1868-1877). С., 1927.
• Стамболски, Хр. Автобиография. Дневници. Спомени. С., 1972.
• Стефанов, Павел, йеромонах. Домашни библиотеки в Казанлък през XIX век. - Известия на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Т. 21 (27), 1993, 311-324.
• Кънчо Стоянов. Хайдути и поборници - Дейци на националноосвободителните борби от Казанлъшкия регион. С., Български писател, 2007.
• Людмила П. Китипова-Попова. Забравено и неизвестно за стария Казанлък. 2 прераб. изд. С., Хеликон, 2010.

Източници

Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Казанлък.

• Официален сайт на Община Казанлък
• Сайтове за Казанлък в архивно копие на проект „Отворена директория“
• Казанлъшко - в стари пощенски картички