Гахапати: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 07:57, 31 юли 2021

Гахапати или това, което често се превежда в будистката литература като стопанин обобщава различни термини. В по-широк смисъл това е всеки светски практикуващ, а в по-тесен смисъл заможен глава на семейство с престиж.^[1] В съвременните будистки общности стопанин е сининоним на светски човек или някой, който не е дал монашески обети.

Будисткото понятие за стопанин често се служи за контраст с Шрамана или скитащ аскет, а също с будистки монах или монахиня („бхикшу“ или „бхикшуни“), които няма да живеят (за по-дълги периоди) в нормална къща и ще търси свобода от привързаност към дом и семейство.

Светските шраваки – упасака и упасика са стопани или просто светски хора, които вземат убежище в трите скъпоценности: буда, дхарма и сангха и практикуват петте предписания. В общностите на югоизточна Азия светските ученици дават на монасите милостиня при техните ежедневни обиколки и съблюдават седмичния си упосатха ден. Будистите смятат, че практикуването на щедрост (дана) и етично поведение сами по себе си ще пречистят ума до степен, че прераждането в някоя от по-ниските божествени сфери е твърде вероятно дори без друга по-натъшна будистка практика. Такова ниво на постижение е смятано за подходящо за светските хора в Тхеравада. ^[2]

В Тхеравада перспектива[редактиране | редактиране на кода]

В Пали канона стопаните (светските хора) получават разнообразни съвети от Буда и неговите ученици шраваки. Някои от главите на семейство, които са и светски практикуващи дори са определени като достигнали нирвана.

Същностните практики на светските хора са даването на петте обета (т.е. спазването на петте предписания) и вземане на убежище в трите скъпоценности. Освен това канонът поощрява известна връзка между стопаните и монашеството, което и днес ясно се вижда в общностите на югоизточна Азия

Етика на мирянина[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като няма официална част от Виная, която да е етичен кодекс на мирянина като такъв действа Сигаловада Сутта^[3] и е наречена „Виная за миряни“ (гихи виная).^[4] Тази Сутра включва:

Изброяване на петте предписания
анализ на добросърдечното приятелство (пали: сухада)
описание на достойните действия за своите родители, учители, партньори, приятели, работници и духовни водачи.

По подобен начин Дхаммика Сутта включва:

петте предписания
осемте предписания за упосатха дните
поддръжка за някой от родителите
ангажиране в почтен бизнес

В Махаяна перспектива[редактиране | редактиране на кода]

В Зен изтъкнати примери на светски практикуващи постигнали реализация са Вималакирти и мирянинът Пан. Доген препоръчвал свертските хора да медитират поне по пет минути на ден.^[5].

Във Ваджраяна перспектива[редактиране | редактиране на кода]

В традициите на Ваджраяна приемственостите има множество примери на изтъкнати светски практикуващи. Такива например са:

Падмасамбхава, който е първият тантричен майстор в Тибет създал основата на школата Нингма,
Марпа Лоцава, пренесъл Кагю приемствеността от Индия в Тибет,
Дромтон Гялва Джунгне, основен ученик или „син на сърцето“ на Атиша,
Мачиг Лабдрон, реализирана йогини предаваща практиката Чод и още много други примери.

Светските практикуващи исторически са особено важни за трите стари (наричани още червеношапкови) школи Нингма, Сакя и Кагю. За своето царуване крал Ландарма успява да унищожи установената манастирска и академична традиция, но не успява да прекъсне приемствеността предавана от поколение на поколение в семействата на светските практикуващи. Често използван термин за светски практикуващ във Ваджраяна е нгагпа (за мъж) и нгагма (съответно за жена) и в зависимост от ламата и приемствеността те могат да са дали определени обети или не, а също могат да бъдат стопани и глава на семейство или не. За практикуващия светски тантрик всички аспекти на ежедневния живот като брак, съжителство, отглеждане на деца, издържане на дома, чувствените удоволствия и т.н. се превръщат в средства за постигане на просветление. В днешно време нгагпа традицията е по-малко известна на фона на прочутите тибетски манастири, включително и поради пренебрежение и неразбиране.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Нидал, Оле. Буда и любовта. (Der Buddha und die Liebe). България, Диамантен Път на Будизма – България, 2009. ISBN 9789549246216. с. 248.
Андросов В.П., Леонтьева Е.В. Марпа и история Карма Кагью. Жизнеописание Марпы переводчика в историческом контексте школы Карма Кагью. Россия, Открытый Мир, 2009. ISBN 978-5-9743-0134-6. с. 512.
Лама Джампа Тайе „Пътят на тибетския будизъм“ (Way of Tibetan Buddhism, Thorsons, 2001 ISBN 0-7225-4017-5)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Що се отнася до по-тясната дефиниция на това, което днес се превежда от Пали канона като „стопанин“ вижте например описанието в gṛhapati^IAST в Натие (2003) стр. 22 – 25 in Nattier (2003), pp. 22 – 25. За повече информация вижте Note 3 по-долу.
↑ Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, pages 195 – 196.
↑ DN 31 преведена в Нарада (1996).
↑ Този епитет се отнася Будагхоша в Нарада (2005), p. 109; Hinüber (2000), p. 31; and Law (1932 – 33), p. 85, n. 1.
↑ www.aszc.org, архив на оригинала от 17 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081017134436/http://www.aszc.org/abbot/2000_Sept.html, посетен на 13 февруари 2021

[1] Що се отнася до по-тясната дефиниция на това, което днес се превежда от Пали канона като „стопанин“ вижте например описанието в gṛhapati^IAST в Натие (2003) стр. 22 – 25 in Nattier (2003), pp. 22 – 25. За повече информация вижте Note 3 по-долу.

[2] Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, pages 195 – 196.

[3] DN 31 преведена в Нарада (1996).

[4] Този епитет се отнася Будагхоша в Нарада (2005), p. 109; Hinüber (2000), p. 31; and Law (1932 – 33), p. 85, n. 1.

[5] www.aszc.org, архив на оригинала от 17 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081017134436/http://www.aszc.org/abbot/2000_Sept.html, посетен на 13 февруари 2021

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Будизъм}}
-'''Гахапати''' или това, което често се превежда в [[Будизъм|будистката]] литература като ''стопанин'' обобщава различни термини. В по-широк смисъл това е всеки '''светски практикуващ''', а в по-тесен смисъл заможен глава на семейство с престиж.<ref> Що се отнася до по-тясната дефиниция на това, което днес се превежда от Пали канона като „стопанин” вижте например описанието в ''{{IAST|gṛhapati}}'' в Натие (2003) стр. 22-25 in Nattier (2003), pp. 22-25. За повече информация вижте [[#note-2|Note 3]] по-долу.</ref> В съвременните будистки общности стопанин е сининоним на светски или човек, който не е дал монашески обети.
+'''Гахапати''' или това, което често се превежда в [[Будизъм|будистката]] литература като ''стопанин'' обобщава различни термини. В по-широк смисъл това е всеки '''светски практикуващ''', а в по-тесен смисъл заможен глава на семейство с престиж.<ref> Що се отнася до по-тясната дефиниция на това, което днес се превежда от Пали канона като „стопанин“ вижте например описанието в ''{{IAST|gṛhapati}}'' в Натие (2003) стр. 22 – 25 in Nattier (2003), pp. 22 – 25. За повече информация вижте [[#note-2|Note 3]] по-долу.</ref> В съвременните будистки общности стопанин е сининоним на светски човек или някой, който не е дал монашески обети.
-Будисткото понятие за стопанин често се служи за контраст с [[Шрамана]] или скитащ аскет, а също с будистки [[монах]] или монахиня („бхикшу” или „бхикшуни”), които няма да живеят (за по-дълги периоди) в нормална къща и ще търси свобода от привързаност към дом и семейство.
+Будисткото понятие за стопанин често се служи за контраст с [[Шрамана]] или скитащ аскет, а също с будистки [[монах]] или монахиня („бхикшу“ или „бхикшуни“), които няма да живеят (за по-дълги периоди) в нормална къща и ще търси свобода от привързаност към дом и семейство.
-Светските [[шравака|шраваки]] - [[упасака]] и [[упасика]] са стопани или просто светски хора, които вземат убежище в [[трите скъпоценности]]: [[Буда (понятие)|буда]], [[дхарма]] и [[сангха]] и практикуват [[петте предписания]]. В общностите на югоизточна [[Азия]] светските ученици дават на монасите милостиня при техните ежедневни обиколки и съблюдават седмичния си упосатва ден. Будистите смятат, че практикуването на щедрост (дана) и етично поведение сами по себе си ще пречистят ума до степен, че прераждането в някоя от по-ниските божествени сфери е твърде вероятно дори без друга по-натъшна будистка практика. Такова ниво на постижение е смятано за подходящо за светските хора в [[Тхеравада]]. <ref>Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., ''Buddhism.'' Continuum, 2001, pages 195-196.</ref>
+Светските [[шравака|шраваки]] – [[упасака]] и [[упасика]] са стопани или просто светски хора, които вземат убежище в [[трите скъпоценности]]: [[Буда (понятие)|буда]], [[дхарма]] и [[сангха]] и практикуват [[петте предписания]]. В общностите на югоизточна [[Азия]] светските ученици дават на монасите милостиня при техните ежедневни обиколки и съблюдават седмичния си упосатха ден. Будистите смятат, че практикуването на щедрост (дана) и етично поведение сами по себе си ще пречистят ума до степен, че прераждането в някоя от по-ниските божествени сфери е твърде вероятно дори без друга по-натъшна будистка практика. Такова ниво на постижение е смятано за подходящо за светските хора в [[Тхеравада]]. <ref>Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., ''Buddhism.'' Continuum, 2001, pages 195 – 196.</ref>
 == В Тхеравада перспектива ==
 В [[Пали канон]]а стопаните (светските хора) получават разнообразни съвети от Буда и неговите ученици шраваки. Някои от главите на семейство, които са и светски практикуващи дори са определени като достигнали [[нирвана]].
 Същностните практики на светските хора са даването на петте обета (т.е. спазването на петте предписания) и вземане на убежище в трите скъпоценности. Освен това канонът поощрява известна връзка между стопаните и монашеството, което и днес ясно се вижда в общностите на югоизточна Азия
 === Етика на мирянина ===
-Тъй като няма официална част от Виная, която да е етичен кодекс на мирянина като такъв действа Сигаловада Сутта<ref>DN 31 преведена в Нарада (1996).</ref> и е наречена „Виная за миряни” (гихи виная).<ref>Този епитет се отнася [[Будагхоша]] в Нарада (2005), p. 109; Hinüber (2000), p. 31; and Law (1932-33), p. 85, ''n''. 1.</ref> Тази Сутра включва:
+Тъй като няма официална част от Виная, която да е етичен кодекс на мирянина като такъв действа Сигаловада Сутта<ref>DN 31 преведена в Нарада (1996).</ref> и е наречена „Виная за миряни“ (гихи виная).<ref>Този епитет се отнася [[Будагхоша]] в Нарада (2005), p. 109; Hinüber (2000), p. 31; and Law (1932 – 33), p. 85, ''n''. 1.</ref> Тази Сутра включва:
 * Изброяване на петте предписания
 * анализ на добросърдечното приятелство (пали: сухада)
 * описание на достойните действия за своите родители, учители, партньори, приятели, работници и духовни водачи.
 По подобен начин Дхаммика Сутта включва:
 * петте предписания
@@ Ред 21: / Ред 25: @@
 == В Махаяна перспектива ==
 В [[Зен]] изтъкнати примери на светски практикуващи постигнали реализация са [[Вималакирти]] и мирянинът Пан.
-[[Доген]] препоръчвал свертските хора да медитират поне по пет минути на ден.<ref>http://www.aszc.org/abbot/2000_Sept.html</ref>.
+[[Доген]] препоръчвал свертските хора да медитират поне по пет минути на ден.<ref>{{Citation |title=www.aszc.org |url=http://www.aszc.org/abbot/2000_Sept.html |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2008-10-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081017134436/http://www.aszc.org/abbot/2000_Sept.html }}</ref>.
 == Във Ваджраяна перспектива ==
@@ Ред 27: / Ред 31: @@
 * [[Падмасамбхава]], който е първият тантричен майстор в [[Тибет]] създал основата на школата [[Нингма]],
 * [[Марпа|Марпа Лоцава]], пренесъл [[Кагю]] приемствеността от Индия в Тибет,
-* [[Дромтон Гялва Джунгне]], основен ученик или „син на сърцето” на [[Атиша Дипанкара Шриджняна|Атиша]],
+* [[Дромтон Гялва Джунгне]], основен ученик или „син на сърцето“ на [[Атиша Дипанкара Шриджняна|Атиша]],
 * [[Мачиг Лабдрон]], реализирана йогини предаваща практиката [[Чод]] и още много други примери.
 Светските практикуващи исторически са особено важни за трите стари (наричани още червеношапкови) школи Нингма, [[Сакя]] и Кагю. За своето царуване крал Ландарма успява да унищожи установената манастирска и академична традиция, но не успява да прекъсне приемствеността предавана от поколение на поколение в семействата на светските практикуващи. Често използван термин за светски практикуващ във Ваджраяна е ''нгагпа'' (за мъж) и ''нгагма'' (съответно за жена) и в зависимост от ламата и приемствеността те могат да са дали определени обети или не, а също могат да бъдат стопани и глава на семейство или не. За практикуващия светски тантрик всички аспекти на ежедневния живот като брак, съжителство, отглеждане на деца, издържане на дома, чувствените удоволствия и т.н. се превръщат в средства за постигане на просветление. В днешно време нгагпа традицията е по-малко известна на фона на прочутите тибетски манастири, включително и поради пренебрежение и неразбиране.
@@ Ред 58: / Ред 63: @@
  | pages = 512
 }}
-* [[Лама Джампа Тайе]] "Пътят на тибетския будизъм" (''Way of Tibetan Buddhism'', Thorsons, 2001 ISBN 0722540175)
+* [[Лама Джампа Тайе]] „Пътят на тибетския будизъм“ (''Way of Tibetan Buddhism'', Thorsons, 2001 ISBN 0-7225-4017-5)
+== Външни препратки ==
-== Препратки ==
 {{Reflist}}