Гахапати: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Будизъм}} |
{{Будизъм}} |
||
'''Гахапати''' или това, което често се превежда в [[Будизъм|будистката]] литература като ''стопанин'' обобщава различни термини. В по-широк смисъл това е всеки '''светски практикуващ''', а в по-тесен смисъл заможен глава на семейство с престиж.<ref> Що се отнася до по-тясната дефиниция на това, което днес се превежда от Пали канона като „стопанин” вижте например описанието в ''{{IAST|gṛhapati}}'' в Натие (2003) стр. 22-25 in Nattier (2003), pp. 22-25. |
'''Гахапати''' или това, което често се превежда в [[Будизъм|будистката]] литература като ''стопанин'' обобщава различни термини. В по-широк смисъл това е всеки '''светски практикуващ''', а в по-тесен смисъл заможен глава на семейство с престиж.<ref> Що се отнася до по-тясната дефиниция на това, което днес се превежда от Пали канона като „стопанин” вижте например описанието в ''{{IAST|gṛhapati}}'' в Натие (2003) стр. 22-25 in Nattier (2003), pp. 22-25. За повече информация вижте [[#note-2|Note 3]] по-долу.</ref> В съвременните будистки общности стопанин е сининоним на светски или човек, който не е дал монашески обети. |
||
Будисткото понятие за стопанин често се служи за контраст с [[Шрамана]] или скитащ аскет, а също с будистки [[монах]] или монахиня („бхикшу” или „бхикшуни”), които няма да живеят (за по-дълги периоди) в нормална къща и ще търси свобода от привързаност към дом и семейство. |
Будисткото понятие за стопанин често се служи за контраст с [[Шрамана]] или скитащ аскет, а също с будистки [[монах]] или монахиня („бхикшу” или „бхикшуни”), които няма да живеят (за по-дълги периоди) в нормална къща и ще търси свобода от привързаност към дом и семейство. |
||
Светските [[шравака|шраваки]] - [[упасака]] и [[упасика]] са стопани или просто светски хора, които вземат убежище в [[трите скъпоценности]]: [[Буда (понятие)|буда]], [[дхарма]] и [[сангха]] и практикуват [[петте предписания]]. В общностите на югоизточна [[Азия]] светските ученици дават на монасите милостиня при техните ежедневни обиколки и съблюдават седмичния си упосатва ден. Будистите смятат, че практикуването на щедрост (дана) и етично поведение сами по себе си ще пречистят ума до степен, че прераждането в някоя от по-ниските божествени сфери е твърде вероятно дори без друга по-натъшна будистка практика. Такова ниво на постижение е смятано за подходящо за светските хора в [[Тхеравада]]. <ref>Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., ''Buddhism.'' Continuum, 2001, pages 195-196.</ref> |
Светските [[шравака|шраваки]] - [[упасака]] и [[упасика]] са стопани или просто светски хора, които вземат убежище в [[трите скъпоценности]]: [[Буда (понятие)|буда]], [[дхарма]] и [[сангха]] и практикуват [[петте предписания]]. В общностите на югоизточна [[Азия]] светските ученици дават на монасите милостиня при техните ежедневни обиколки и съблюдават седмичния си упосатва ден. Будистите смятат, че практикуването на щедрост (дана) и етично поведение сами по себе си ще пречистят ума до степен, че прераждането в някоя от по-ниските божествени сфери е твърде вероятно дори без друга по-натъшна будистка практика. Такова ниво на постижение е смятано за подходящо за светските хора в [[Тхеравада]]. <ref>Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., ''Buddhism.'' Continuum, 2001, pages 195-196.</ref> |
||
==В Тхеравада перспектива== |
== В Тхеравада перспектива == |
||
В [[Пали канон]]а стопаните (светските хора) получават разнообразни съвети от Буда и неговите ученици шраваки. Някои от главите на семейство, които са и светски практикуващи дори са определени като достигнали [[нирвана]]. |
В [[Пали канон]]а стопаните (светските хора) получават разнообразни съвети от Буда и неговите ученици шраваки. Някои от главите на семейство, които са и светски практикуващи дори са определени като достигнали [[нирвана]]. |
||
Същностните практики на светските хора са даването на петте обета (т.е. спазването на петте предписания) и вземане на убежище в трите скъпоценности. Освен това канонът поощрява известна връзка между стопаните и монашеството, което и днес ясно се вижда в общностите на югоизточна Азия |
Същностните практики на светските хора са даването на петте обета (т.е. спазването на петте предписания) и вземане на убежище в трите скъпоценности. Освен това канонът поощрява известна връзка между стопаните и монашеството, което и днес ясно се вижда в общностите на югоизточна Азия |
||
===Етика на мирянина=== |
=== Етика на мирянина === |
||
Тъй като няма официална част от Виная, която да е етичен кодекс на мирянина като такъв действа Сигаловада Сутта<ref>DN 31 преведена в Нарада (1996).</ref> и е наречена „Виная за миряни” (гихи виная).<ref>Този епитет се отнася [[Будагхоша]] в Нарада (2005), p. 109; Hinüber (2000), p. 31; and Law (1932-33), p. 85, ''n''. 1.</ref> |
Тъй като няма официална част от Виная, която да е етичен кодекс на мирянина като такъв действа Сигаловада Сутта<ref>DN 31 преведена в Нарада (1996).</ref> и е наречена „Виная за миряни” (гихи виная).<ref>Този епитет се отнася [[Будагхоша]] в Нарада (2005), p. 109; Hinüber (2000), p. 31; and Law (1932-33), p. 85, ''n''. 1.</ref> Тази Сутра включва: |
||
*Изброяване на петте предписания |
* Изброяване на петте предписания |
||
*анализ на добросърдечното приятелство (пали: сухада) |
* анализ на добросърдечното приятелство (пали: сухада) |
||
*описание на достойните действия за своите родители, учители, партньори, приятели, работници и духовни водачи. |
* описание на достойните действия за своите родители, учители, партньори, приятели, работници и духовни водачи. |
||
По подобен начин Дхаммика Сутта включва: |
По подобен начин Дхаммика Сутта включва: |
||
* петте предписания |
* петте предписания |
||
*осемте предписания за упосатха дните |
* осемте предписания за упосатха дните |
||
*поддръжка за някой от родителите |
* поддръжка за някой от родителите |
||
*ангажиране в почтен бизнес |
* ангажиране в почтен бизнес |
||
== В Махаяна перспектива == |
== В Махаяна перспектива == |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
[[Доген]] препоръчвал свертските хора да медитират поне по пет минути на ден.<ref>http://www.aszc.org/abbot/2000_Sept.html</ref>. |
[[Доген]] препоръчвал свертските хора да медитират поне по пет минути на ден.<ref>http://www.aszc.org/abbot/2000_Sept.html</ref>. |
||
==Във Ваджраяна перспектива== |
== Във Ваджраяна перспектива == |
||
В традициите на [[Ваджраяна]] приемственостите има множество примери на изтъкнати светски практикуващи. Такива например са: |
В традициите на [[Ваджраяна]] приемственостите има множество примери на изтъкнати светски практикуващи. Такива например са: |
||
*[[Падмасамбхава]], който е първият тантричен майстор в [[Тибет]] създал основата на школата [[Нингма]], |
* [[Падмасамбхава]], който е първият тантричен майстор в [[Тибет]] създал основата на школата [[Нингма]], |
||
*[[Марпа|Марпа Лоцава]], пренесъл [[Кагю]] приемствеността от Индия в Тибет, |
* [[Марпа|Марпа Лоцава]], пренесъл [[Кагю]] приемствеността от Индия в Тибет, |
||
*[[Дромтон Гялва Джунгне]], основен ученик или „син на сърцето” на [[Атиша Дипанкара Шриджняна|Атиша]], |
* [[Дромтон Гялва Джунгне]], основен ученик или „син на сърцето” на [[Атиша Дипанкара Шриджняна|Атиша]], |
||
*[[Мачиг Лабдрон]], реализирана йогини предаваща практиката [[Чод]] и още много други примери. |
* [[Мачиг Лабдрон]], реализирана йогини предаваща практиката [[Чод]] и още много други примери. |
||
Светските практикуващи исторически са особено важни за трите стари (наричани още червеношапкови) школи Нингма, [[Сакя]] и Кагю. За своето царуване крал Ландарма успява да унищожи установената манастирска и академична традиция, но не успява да прекъсне приемствеността предавана от поколение на поколение в семействата на светските практикуващи. Често използван термин за светски практикуващ във Ваджраяна е ''нгагпа'' (за мъж) и ''нгагма'' (съответно за жена) и в зависимост от ламата и приемствеността те могат да са дали определени обети или не, а също могат да бъдат стопани и глава на семейство или не. За практикуващия светски тантрик всички аспекти на ежедневния живот като брак, съжителство, отглеждане на деца, издържане на дома, чувствените удоволствия и т.н. се превръщат в средства за постигане на просветление. В днешно време нгагпа традицията е по-малко известна на фона на прочутите тибетски манастири, включително и поради пренебрежение и неразбиране. |
Светските практикуващи исторически са особено важни за трите стари (наричани още червеношапкови) школи Нингма, [[Сакя]] и Кагю. За своето царуване крал Ландарма успява да унищожи установената манастирска и академична традиция, но не успява да прекъсне приемствеността предавана от поколение на поколение в семействата на светските практикуващи. Често използван термин за светски практикуващ във Ваджраяна е ''нгагпа'' (за мъж) и ''нгагма'' (съответно за жена) и в зависимост от ламата и приемствеността те могат да са дали определени обети или не, а също могат да бъдат стопани и глава на семейство или не. За практикуващия светски тантрик всички аспекти на ежедневния живот като брак, съжителство, отглеждане на деца, издържане на дома, чувствените удоволствия и т.н. се превръщат в средства за постигане на просветление. В днешно време нгагпа традицията е по-малко известна на фона на прочутите тибетски манастири, включително и поради пренебрежение и неразбиране. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
*[[Манибхадра]] |
* [[Манибхадра]] |
||
*[[Йеше Цогял]] |
* [[Йеше Цогял]] |
||
*[[Трисонг Децен]] |
* [[Трисонг Децен]] |
||
== Допълнителна литература == |
== Допълнителна литература == |
Версия от 09:44, 14 ноември 2018
Част от серията статии за |
Будизъм |
---|
Основни фигури |
Будизъм по страна и регион |
Школи |
Текстове и основни понятия |
Портал Будизъм История на Будизма |
Гахапати или това, което често се превежда в будистката литература като стопанин обобщава различни термини. В по-широк смисъл това е всеки светски практикуващ, а в по-тесен смисъл заможен глава на семейство с престиж.[1] В съвременните будистки общности стопанин е сининоним на светски или човек, който не е дал монашески обети. Будисткото понятие за стопанин често се служи за контраст с Шрамана или скитащ аскет, а също с будистки монах или монахиня („бхикшу” или „бхикшуни”), които няма да живеят (за по-дълги периоди) в нормална къща и ще търси свобода от привързаност към дом и семейство. Светските шраваки - упасака и упасика са стопани или просто светски хора, които вземат убежище в трите скъпоценности: буда, дхарма и сангха и практикуват петте предписания. В общностите на югоизточна Азия светските ученици дават на монасите милостиня при техните ежедневни обиколки и съблюдават седмичния си упосатва ден. Будистите смятат, че практикуването на щедрост (дана) и етично поведение сами по себе си ще пречистят ума до степен, че прераждането в някоя от по-ниските божествени сфери е твърде вероятно дори без друга по-натъшна будистка практика. Такова ниво на постижение е смятано за подходящо за светските хора в Тхеравада. [2]
В Тхеравада перспектива
В Пали канона стопаните (светските хора) получават разнообразни съвети от Буда и неговите ученици шраваки. Някои от главите на семейство, които са и светски практикуващи дори са определени като достигнали нирвана. Същностните практики на светските хора са даването на петте обета (т.е. спазването на петте предписания) и вземане на убежище в трите скъпоценности. Освен това канонът поощрява известна връзка между стопаните и монашеството, което и днес ясно се вижда в общностите на югоизточна Азия
Етика на мирянина
Тъй като няма официална част от Виная, която да е етичен кодекс на мирянина като такъв действа Сигаловада Сутта[3] и е наречена „Виная за миряни” (гихи виная).[4] Тази Сутра включва:
- Изброяване на петте предписания
- анализ на добросърдечното приятелство (пали: сухада)
- описание на достойните действия за своите родители, учители, партньори, приятели, работници и духовни водачи.
По подобен начин Дхаммика Сутта включва:
- петте предписания
- осемте предписания за упосатха дните
- поддръжка за някой от родителите
- ангажиране в почтен бизнес
В Махаяна перспектива
В Зен изтъкнати примери на светски практикуващи постигнали реализация са Вималакирти и мирянинът Пан. Доген препоръчвал свертските хора да медитират поне по пет минути на ден.[5].
Във Ваджраяна перспектива
В традициите на Ваджраяна приемственостите има множество примери на изтъкнати светски практикуващи. Такива например са:
- Падмасамбхава, който е първият тантричен майстор в Тибет създал основата на школата Нингма,
- Марпа Лоцава, пренесъл Кагю приемствеността от Индия в Тибет,
- Дромтон Гялва Джунгне, основен ученик или „син на сърцето” на Атиша,
- Мачиг Лабдрон, реализирана йогини предаваща практиката Чод и още много други примери.
Светските практикуващи исторически са особено важни за трите стари (наричани още червеношапкови) школи Нингма, Сакя и Кагю. За своето царуване крал Ландарма успява да унищожи установената манастирска и академична традиция, но не успява да прекъсне приемствеността предавана от поколение на поколение в семействата на светските практикуващи. Често използван термин за светски практикуващ във Ваджраяна е нгагпа (за мъж) и нгагма (съответно за жена) и в зависимост от ламата и приемствеността те могат да са дали определени обети или не, а също могат да бъдат стопани и глава на семейство или не. За практикуващия светски тантрик всички аспекти на ежедневния живот като брак, съжителство, отглеждане на деца, издържане на дома, чувствените удоволствия и т.н. се превръщат в средства за постигане на просветление. В днешно време нгагпа традицията е по-малко известна на фона на прочутите тибетски манастири, включително и поради пренебрежение и неразбиране.
Вижте също
Допълнителна литература
- Нидал, Оле. Буда и любовта. (Der Buddha und die Liebe). България, Диамантен Път на Будизма – България, 2009. ISBN 9789549246216. с. 248.
- Андросов В.П., Леонтьева Е.В. Марпа и история Карма Кагью. Жизнеописание Марпы переводчика в историческом контексте школы Карма Кагью. Россия, Открытый Мир, 2009. ISBN 978-5-9743-0134-6. с. 512.
- Лама Джампа Тайе "Пътят на тибетския будизъм" (Way of Tibetan Buddhism, Thorsons, 2001 ISBN 0722540175)
Препратки
- ↑ Що се отнася до по-тясната дефиниция на това, което днес се превежда от Пали канона като „стопанин” вижте например описанието в gṛhapati IAST в Натие (2003) стр. 22-25 in Nattier (2003), pp. 22-25. За повече информация вижте Note 3 по-долу.
- ↑ Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, pages 195-196.
- ↑ DN 31 преведена в Нарада (1996).
- ↑ Този епитет се отнася Будагхоша в Нарада (2005), p. 109; Hinüber (2000), p. 31; and Law (1932-33), p. 85, n. 1.
- ↑ http://www.aszc.org/abbot/2000_Sept.html