www.fgks.org   »   [go: up one dir, main page]
Направо към съдържанието

Археология

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за науката. За обектите на изследване вижте Археологически паметник.

Археологията (от гръцки: „αρχαίος“ – „древен“ и „λόγος“ – „слово“; букв. „слово за миналото“) е хуманитарна наука изучаваща човешката дейност в миналото, главно чрез възстановяване и анализ на материалната култура и по данни за околната среда. Всичко това включва елементи изоставени от последните човешки популации, като – артефакти, архитектура, екологични факти и културни ландшафти. Археологията използва широка гама от различни процедури, тя може да се счита като обществена наука или хуманитарна наука. В Съединените американски щати смятат, че археологията е клон на антропологията, а в Европа тя се разглежда като съвсем отделна научна дисциплина.[1]

Всички онези следи и дейности, оставени от човека в миналото, се изследват от археолозите. Хората, които са специализирани в това да търсят различни предмети, символи и рисунки от древни времена. Останките, които са намерени през годините се наричат културен пласт. Основните цели, които науката поставя пред себе си са:[1]

  • Изграждане на културната история;
  • Поглед назад във времето – как са живеели хората тогава, с какво са се занимавали и как са се препитавали;
  • Вникване в същността на културните процеси.

Дисциплината включва проучване на терени, изкопна дейност и накрая анализ на събраните данни, за да се научи повече за миналото. В широк обхват археологията разчита на интердисциплинарни изследвания. Тя обхваща дялове от: антропологията, историята, история на изкуството, класика, етнология, география, геология, лингвистика, семиология, физика, информационни науки, химия, статистика, палентология, палеобиология и палеоботаника.[1]

Археологията води своето начало от наука наречена антикуарианизъм. Това е наука, която изучава артефактите (тяхната стойност, същност и период). Така през 19 век археологията се превръща в отделна дисциплина в цяла Европа. От началото на своето развитие, различните специфични подраздели на археологията са разработени в следния ред: морска археология, археометрия, археоастрономия и множество други, които са използвани като методи за цялостното развитие на археологията.[1]

Значителна част от сведенията за материалната (и духовната) култура на хората от миналите епохи произлизат от проучванията на животинските останки в културните пластове, които са обект на направлението археозоология. От своя страна археозоологията се поделя на няколко подразделения, едно от които изучава птиците – археоорнитология (или орнитоархеология).[2][3][4][5] Макар археологията да е сравнително млада наука, тя има вече много разклонения. Разделението е или по тематически признак (например християнска археология), или по географски (например археология на Мала Азия).

История

Първи сведения за археологически проучвания

Сведения за разкопките, ръководени от цар Набонид (около 550 г. пр.н.е.)
Набонидов цилиндър от Сиппар.
Извлечение, описващо разкопките.
Отчет на клинописно писмо за открития основен депозит, принадлежащ на Нарам Суен от Акад (управлявал през 22 век пр.н.е.), от цар Набонид (управлявал около 550 г. пр.н.е.).

В древна Месопотамия основен депозит на владетеля на Акадската империя – Нарам Суен (управлявал през 22 век пр.н.е.) е открит и анализиран от цар Набонид през 550 г. пр.н.е., с което е става известен като първия археолог. Той не само ръководи първите разкопки, които целят да бъдат открити основни отлагания на храмовете на бога на слънцето Шамаш, богинята войн Ануниту (и двете разположени в Сиппар, в дн. Ирак), и светилището, което Нарам Суен строи до лунния бог, намиращ се в Харан (дн. Турция), но той също ги кара да възстановят предишната им слава.[6] Той също така е първият, който датира археологически артефакт в опита си да датира храма на Нарам Суен по време на търсенето му.[7]

Антиквари

 Основна статия: Антиквар

Науката археология (от гръцки: ἀρχαιολογία, археология от ἀρχαῖος, arkhaios, „древен“ и -λογία, -logia, „-логия“)[8] израства от по–старото мултидисциплинарно изследване, известно като антикваризъм. Антикварите са изучавали историята с особено внимание към древни артефакти и ръкописи, както и исторически обекти. Антикваризмът се фокусира върху емпиричните изследователски методи, съществували за разбирането на миналото, капсулирани в девиза на антиквариата от 18 век на сър Ричард Колт Хоар: „Ние говорим от факти, а не от теория“. Ориентировъчни стъпки към систематизирането на археологията като наука се извършват през ерата на просвещението в Европа през 17 и 18 век.[9]

В императорски Китай по време на династията Сун (960 – 1279) фигури като Оуянг Сю[10] и Джао Мингчен установяват традицията на китайската епиграфика, като разследват, съхраняват и анализират древните китайски бронзови надписи от периода на династиите Шан и Джоу.[11][12][13] В книгата си, публикувана през 1088 г., Шън Куо критикува съвременните китайски учени, че приписват древни бронзови съдове като творения на известни мъдреци, а не на обикновени хора – занаятчии, и че се опитва да ги съживи за ритуална употреба, без да различава първоначалната им функционалност и предназначение. Подобни антикварни занимания отслабват след династията Сун, и са възродени през 17 век по време на династията Цин, но винаги са били считани за клон на китайската историография, а не като отделна дисциплина на археологията.[14][15]

В Европа през ренесанса философският интерес към останките от древногръцката и древноримската цивилизация и преоткриването на класическата култура започват през късното средновековие. Флавио Биондо, италиански историк–хуманист от ренесанса, създава систематичен справочник за руините и топографията на древен Рим в началото на 15 век, за което е наречен ранен основател на археологията. Антиквари от 16 век, включително Джон Лиланд и Уилям Камдън, провеждат проучвания на английската провинция, рисувайки, описвайки и интерпретирайки паметниците, които са срещали.

Оксфордския английски речник за първи път цитира „археолог“ от 1824 г . Скоро това става обичайният термин за един основен клон на антикварната дейност. „Археология“ след 1607 г., първоначално означава това, което се нарича „древна история“ като цяло, с по–тесния съвременен смисъл, за първи път видян през 1837 г.

Първи разкопки

Снимка на Стоунхендж, направена през юли 1877 г.

Едно от първите места, подложени на археологически разкопки е Стоунхендж и други мегалитни паметници в Англия. Джон Обри (1626 – 1697) е първият археолог, който записва множество мегалитни и други полеви паметници в южна Англия. Той изпреварва времето в анализите от своите открития, опитва се да очертае хронологичната стилистична еволюция на почерка, средновековната архитектура, костюма и щитовидните форми.[16]

Разкопки се провеждат също и от испанския военен инженер Роке Хоакин де Алкубиер в древните градове Помпей и Херкулан, и двата са били покрити с пепел по време на изригването на вулкана Везувий през 79 г. Тези разкопки започват в Херкулан започват през 1738 г., докато в Помпей те започват през 1748 г. Откриването на цели градове, пълни с прибори и дори човешки форми, както и изкопаване на стенописи, има голямо влияние в цяла Европа.

Въпреки това, преди развитието на съвременните техники, разкопките са били случайни. Значението на понятия като стратиграфия и контекст са били пренебрегвани.[17]

Развитие на археологическите методи

Артефакти, открити при разкопките на кургана Буш през 1808 г. от сър Ричард Колт Хоар и Уилям Кънингтън.

Бащата на археологическите разкопки е Уилям Кънингтън (1754 – 1810). През 1798 г. той ръководи разкопки в графство Уилтшър (Англия),[18] финансирани от сър Ричард Колт Хоар. Кънингтън прави щателни записи на кули от новокаменната и бронзова епоха и термините, които той използва, за да ги категоризира и описва, се използват и до днес от археолозите.[19]

Едно от основните постижения на археологията от 19 век е развитието на стратиграфията. Идеята за припокриване на слоеве, проследяващи последователни периоди, е заимствана от новата геоложка и палеонтологична работа на учени като Уилям Смит, Джеймс Хътън и Чарлз Лайъл. Прилагането на стратиграфията към археологията първо се е случило с разкопките на праисторически и бронзови епохи. През третото и четвъртото десетилетие на 19 век археолози като Жак Буше дьо Пертес и Кристиан Юргенсен Томсен започват да поставят артефактите, които са намерили, в хронологичен ред.

Основна фигура в развитието на археологията в точна наука е армейският офицер и етнолог Огъстъс Пит Ривърс,[20] който започва разкопки в родната си Англия през 1880-те. Неговият подход е силно методичен по стандартите на времето, затова е считан за първия научен археолог. Той подрежда своите артефакти по тип или типологично и в рамките на типове по дата или хронологично. Този стил на подреждане, предназначен да подчертае еволюционните тенденции в човешките артефакти, което е от огромно значение за точното датиране на обектите. Неговото най–важно методологично нововъведение е неговото настояване всички артефакти, не само красиви или уникални, да бъдат събрани и каталогизирани.[21]

Флиндърс Питри е друга значима личност, наричан баща на археологията. Неговото старателно записване и проучване на артефакти, както в Египет, така и по–късно в Палестина, залага много от идеите, стоящи зад съвременните археологически записи. Той отбеляза: „вярвам, че истинската линия на изследване се крие в отбелязването и сравняването на най–малките подробности.“. Питри разработва системата за датиране на слоеве въз основа на керамика и керамични находки, което довежда до революция в хронологичната основа на египтологията. Питри е първият, който научно изследва Хеопсовата пирамида край Гиза в Египет през 1880-те.[22] Той е отговорен и за наставничеството и обучението на цяло поколение египтолози, включително Хауърд Картър, който продължава да прославя археологията с откриването на гробницата на Тутанкамон (фараон от 14 век пр.н.е.).

Първите стратиграфски разкопки стават широко популярни сред обществеността при Хисарлъка (на мястото на древна Троя) ръководени от Хайнрих Шлиман, Франк Калверт и Вилхелм Дьорпфелд през 1870-те. Тези учени отделят девет различни града, които са се припокривали един с друг от праисторията до елинистическата епоха.[23] Междувременно работата на сър Артър Евънс в Кносос на остров Крит разкрива древното съществуване на напредналата минойска цивилизация.

Събития

Най-ярки събития в историята на археологията:

Източници

  1. ↑ а б в г Археология // razberi.info. Посетен на 30 октомври 2020. (на български)
  2. ↑ Боев, З. 1989. Птици и археология. – Космос – Наука и техника за младежта, 12: 38 – 41.
  3. ↑ Боев, З. 1991. Изследвания на птиците от археологическите обекти в България. – Природа, БАН, 1: 35 – 39.
  4. ↑ Боев, З. 1991. Птиците в древните български земи. – Лов и риболов, 1: 4 – 6.
  5. ↑ Боев, З. 1994. Дивите птици в древните селища в България. – Природа, БАН, 3: 77 – 81.
  6. ↑ Great Adventures in Archaeology, Silverberg, Robert (1997) // books.google.bg. Посетен на 31 октомври 2020. (на английски)
  7. ↑ „The History of Archaeology - The First Archaeologists“ // thoughtco.com, 15 януари 2020. Посетен на 31 октомври 2020. (на английски)
  8. ↑ archaeology (n.) // etymonline.com. Посетен на 31 октомври 2020. (на английски)
  9. ↑ „The History of Archaeology: How Ancient Relic Hunting Became Science“ // thoughtco.com, 3 юли 2019. Посетен на 31 октомври 2020. (на английски)
  10. ↑ Ebrey, Patricia Buckley (1999). The Cambridge Illustrated History of China. Cambridge: Cambridge University Press, p. 148, ISBN 0-521-66991-X (paperback).
  11. ↑ Rudolph, R.C. "Preliminary Notes on Sung Archaeology," The Journal of Asian Studies (Volume 22, Number 2, 1963): 169–177 [p. 171].
  12. ↑ Trigger, Bruce G. (2006). A History of Archaeological Thought: Second Edition. New York: Cambridge University Press, p. 74. ISBN 0-521-84076-7.
  13. ↑ Clunas, Craig. (2004). Superfluous Things: Material Culture and Social Status in Early Modern China. Honolulu: University of Hawaii Press, p. 95. ISBN 0-8248-2820-8.
  14. ↑ Trigger, Bruce G. (2006). A History of Archaeological Thought: Second Edition. New York: Cambridge University Press, pp. 74-76. ISBN 0-521-84076-7.
  15. ↑ Clunas, Craig. (2004). Superfluous Things: Material Culture and Social Status in Early Modern China. Honolulu: University of Hawaii Press, p. 97. ISBN 0-8248-2820-8.
  16. ↑ „John Aubrey and the Realm of Learning“, Hunter, Michael (1975) // archive.org. Посетен на 31 октомври 2020. (на английски)
  17. ↑ Дороти Кинг, The Elgin Marbles (Hutchinson, January 2006)
  18. ↑ Everill, P. 2010. The Parkers of Heytesbury: Archaeological pioneers. Antiquaries Journal 90: 441–53
  19. ↑ Everill, P. 2009. Invisible Pioneers. British Archaeology 108: 40–43
  20. ↑ Bowden, Mark (1984) General Pitt Rivers: The father of scientific archaeology. Salisbury and South Wiltshire Museum. ISBN 0-947535-00-4.
  21. ↑ „Characterizing the World Archaeology Collections of the Pitt Rivers Museum, Dan Hicks“ // archaeopress.com. Посетен на 31 октомври 2020. (на английски)
  22. ↑ „ Sir William M. Flinders Petrie, 1853–1942“ // pef.org.uk. Посетен на 31 октомври 2020. (на английски)
  23. ↑ „Great Ancient Civilizations of Asia Minor“ // thegreatcourses.com. Посетен на 31 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „Наука“         Портал „Наука“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Археология&oldid=10538549“.