Ладожко езеро
Ладожкото езеро, или езеро Ладога, е най-голямото езеро в Европа.
Намира се в Република Карелия и Ленинградска област, Северозападна Русия, близо до границата с Финландия.
Максималната му дълбочина е 230 м. В него са разположени около 660 острова, като най-значителни са Валаамските острови.
Както и езерата на Скандинавския полуостров, Ладожкото езеро се е образувало след отдръпването на континенталния ледник.
Водосборен басейн
Водосборния басейн на Ладожкото езеро е 276 000 км2. Около 85% от притока се осигурява от водите на:
- река Свир, оттичаща Онежкото езеро
- река Волхов, идваща от езерото Илмен
- река Вуокса, изтичаща от финландското езеро Саимаа и отводняваща част от многобройните финландски езера.
От Ладожкото езеро изтича най-пълноводната къса река на континента - Нева (74 км). На бреговете му са изградени предприятия за преработка на дървен материал, които замърсяват водите на езерото.
История
Ладожското езеро е било важна част от търговския път "От варяги до гърци" (рус. "Из варяг в греки"). Историческата руска столица Старая Ладога получава името си от името на езерото.
Средновековният Валаамски манастир (основан през XIV-ти век) се намира на най-големия в Ладога остров Валаам. През 1611 г. манастирът е изоставен заради честите шведски набези. Възстановен е през 1715 г. с указ на цар Петър I.
През периода на обсадата на Ленинград езерото е единствената връзка с обсадения град. Доставката на провизии и боеприпаси е извършвана с камиони по леда на езерото през зимата и с лодки през лятото.
По молба на Сталин САЩ и Великобритания започват доставки на военна техника и провизии за обсадените руски градове. През 1941 г. 40 съюзнически конвоя с 800 кораба доставят 22 000 танка, 12 000 самолета и хранителни припаси от Исландия до Мурманск през Северно море. 81 кораба са потопени от германските подводници, но конвоите са жизненоважни за оцеляването на обсадените градове.