от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бром |
Бром – червено-кафява летлива течностЧервено-кафява летлива течност |
Спектрални линии на бром |
|
|
Име, символ, Z | Бром, Br, 35 |
---|
Група, период, блок | 17, 4, p |
---|
Химическа серия | халоген |
---|
Електронна конфигурация | [Ar] 3d10 4s2 4p5 |
---|
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 7 |
---|
|
Атомна маса | 79,904 u |
---|
Атомен радиус (изч.) | 115 (94) pm |
---|
Ковалентен радиус | 120±3 pm |
---|
Радиус на ван дер Ваалс | 185 pm |
---|
Степен на окисление | 7, 5, 4, 3, 1, −1[1][2] |
---|
Оксид | Br2O5 и BrO2[1][2] (силно киселинни); Br2O3 и Br2O[2] (умерено киселинни) |
---|
Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 2,96 |
---|
Йонизационна енергия | I: 1139,9 kJ/mol II: 2103 kJ/mol III: 3470 kJ/mol IV: 4560 kJ/mol (още) |
---|
|
Агрегатно състояние | течност |
---|
Кристална структура | ромбична |
---|
Плътност | 3120 kg/m3 при 20 °C |
---|
Температура на топене | 265,8 K (−7,2 °C) |
---|
Температура на кипене | 332 K (59 °C) |
---|
Моларен обем | 25,61×10-6 m3/mol |
---|
Тройна точка | 265,9 K; 5,8×103 Pa [3] |
---|
Критична точка | 588 K; 10,34×106 Pa [3] |
---|
Специф. топлина на топене | 10,571 kJ/mol |
---|
Специф. топлина на изпарение | 29,96 kJ/mol |
---|
|
Скорост на звука | 206 m/s при 20 °C |
---|
Специф. топл. капацитет | 947,3 J/(kg·K) |
---|
Специф. електропроводимост | ≈10-10 S/m при 20 °C |
---|
Специф. ел. съпротивление | 7,8×1016 Ω.mm2/m при 20 °C |
---|
Топлопроводимост | 0,122 W/(m·K) |
---|
Магнетизъм | диамагнитен [4] |
---|
Модул на свиваемост | 1,9 GPa |
---|
|
Откритие | Антоан Балар и Карл Льових (1825 г.) |
---|
|
|
Бром в Общомедия |
Бромът (от гръцки: βρῶμος – „зловонен“) е химичен елемент от периодичната система, който има символа Br и атомен номер 35.
Бромът е халогенен елемент, който при стайна температура представлява червена летлива течност. Той е по-реактивен от йода и по-малко реактивен от хлора. В течно състояние разяжда човешките тъкани, а неговите пари дразнят очите и дихателните пътища. Бромните пари са силно отровни при вдишване.
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
|
Бромът е открит от Антоан Жером Балар в Монпелие през 1825 г., но не е получен в голямо количество до 1860. Френският химик и физик Жозеф-Луи Гей-Люсак предлага името „Бром“ заради характерната миризма на пáрите му.
Бромът е единственият течен елемент от халогенната група. Той е неметал с червено-кафяв цвят. Има остър мирис и е силно токсичен. Температурата му на кипене е 59 °C, а температурата на топене е -7 °C. Умерено разтворим във вода. Не провежда електричен ток и топлина. Среща се под формата на двуатомни молекули.
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
|
- алуминиев трибромид (AlBr3),
- амониев бромид (NH3Br),
- бромен монофлуорид (BrF),
- бромен пентафлуорид (BrF5),
- бромен трифлуорид (BrF3),
- тетрабромометан (CBr4),
- бромоводород (HBr),
- железен бромид (FeBr3),
- литиев бромид (LiBr),
- фосфорен пентабромид (PBr5),
- фосфорен трибромид (PBr3),
- калиев бромид (KBr),
- калиев бромат (KBrO3),
- сребърен бромид (AgBr),
- натриев бромид (NaBr),
- натриев бромат (NaBrO3).
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
|
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
|
Съединенията на брома намират приложение в медицината и фотографията.
Бромът е открит през 1825 г. Поради химическото сходство с йода, солите му били използвани за лечение на злокачествени тумори и то в дози до 20 грама. Това довело до откритието, че бромовите соли понижават чувствителността на слузестата покривка на устата, носоглътката и външните полови органи, лекуват нимфомания и онанизъм. Тъй като тогава се е считало, че онанизмът е причина за епилепсия, те били изпитани и за нейното лечение. Оказало се, че бромидите потискат гърчовете при епилепсия и те стават основното антиепилептично средство.
|
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
|
- Цитирани източници
- Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
- Haynes, William M. CRC Handbook of Chemistry and Physics. 92nd. Boca Raton, FL, CRC Press, 2011. ISBN 1439855110. p. 4.121. (на английски)
- Perry, Dale L., Phillips, Sidney L. Handbook of Inorganic Compounds. CRC Press, 1995. ISBN 0-8493-8671-3. (на английски)
- Lide, David R. Handbook of Chemistry and Physics. 87. CRC Press, 1998. ISBN 0-8493-0594-2. p. 447. (на английски)