www.fgks.org   »   [go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

Хипократова клетва: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м {{бележки}} -> == Бележки == {{замест:бел1}}
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: is:Hippókratesareiðurinn
Ред 53: Ред 53:
[[hr:Hipokratova zakletva]]
[[hr:Hipokratova zakletva]]
[[id:Sumpah Hippokrates]]
[[id:Sumpah Hippokrates]]
[[is:Hippókratesareiðurinn]]
[[it:Giuramento di Ippocrate]]
[[it:Giuramento di Ippocrate]]
[[ja:ヒポクラテスの誓い]]
[[ja:ヒポクラテスの誓い]]

Версия от 06:45, 4 юли 2007

Хипократовата клетва е клетва, по традиция поставяна от лекарите и отнасяща се до етичното упражняване на медицина. Широко разпространено е убеждението, че клетвата е написана от Хипократ, баща на медицината, през 4 век пр.н.е. или от някой от неговите ученици.[1] Поради това тя обикновено се включва в Хипократовия корпус.

Класическият учен Лудвиг Еделщайн предполага, че клетвата е написана от питагорейците — теория, която е поставяна под съмнение поради липса на свидетелства за училище по питагорейска медицина.[2][1] Въпреки че е предимно от историческо и традиционно значение, клетвата се смята за въвеждащ ритуал за практикуващите медицина.

Хипократовата клетва

Оригиналният текст, преведен на български:

Кълна се в Аполон-лечителя и в Асклепий, в Хигия и Панацея, и нека свидетели ми бъдат всички богове и богини, че доколкото ми стигат сили и разум, ще спазвам настоящата си клетва, скрепена с моя подпис.

Учителят, обучил ме в лечебното изкуство, ще имам за свой родител, като на драго сърце ще споделям с него и ще осигурявам необходимото за прехраната или работата му. А неговите потомци ще са ми като родни братя и ако желаят да изучат това изкуство, аз ще им го предам безплатно и без да им искам разписка за дължимата сума.

Ще наставлявам писмено и устно и чрез всички останали форми на обучение единствено своите деца, децата на своя учител, както и учениците, заклели се по лекарския обичай — никой друг.

Ще препоръчвам на болните полезен начин на живот, доколкото ми позволяват това умението и разумът, и ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно.

Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно питие, нито пък аз сам ще реша да сторя такова подобно нещо.

Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.

Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на опитните в тази област.

В който и дом да вляза, ще влизам, за да помогна на болните, ще стоя далеч от всяко подозрение за умишлено нанесена вреда и за подкуп, а най-вече от любовни увлечения по жени или мъже, бели те свободни или роби.

Това, което видя или чуя из личния живот на хората, когато лекувам или дори когато изобщо не се занимавам с лечебна дейност, и което в никакъв случай не бива да става публично достояние, ще премълча, считайки го за тайна.

И ако благословейно спазвам тази клетва и не допускам непристойни деяния, то нека винаги се радвам на щастлив живот, обграден с всеобща почит, и нека получа преобилен плод от своето изкуство. А ако я престъпя и опозоря, да ме сполети обратното.

Заклех се!

Външни препратки

Бележки

  1. cf. L.R. Farnell, Greek Hero Cults and Ideas of Immortality, Chapter 10, "The Cult of Asklepios" (pp.234-279), p.269: "The famous Hippocratean oath may not be an authentic deliverance of the great master, but is an ancient formula current in his school."
  2. Owsei Temkin, "On Second Thought," in "On Second Thought" and Other Essays in the History of Medicine, Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2002.